Кьосето – комитата за специални задачи на Гоце и Даме

Тома СПАСИЕВ
През 1896 година в Солун се основава Българския македоно-одрински революционен комитет/БМОРК/ , чийто устав е изцяло повлиян от актуалния по това време руски и френски анархизъм. Наред с познатите ни от историята герои-мъченици за свободата на Македония като Гоце Делчев, Даме Груев, д-р Христо Татарчев, Тодор Александров, Иван Михайлов някак си на по-заден план остават имената на едни други герои. Които бяха черноработниците, практиците при изпълнението на задачите, поставени от Организацията. Един от тях е Андон Лазов Янев – Кьосето, роден на 25 ноември 1854 г. в с. Голозинци, Велешко. От 22 до 24 септември 1931 година в Горноджумайския хотел „Лондонъ“ известният по това време журналист от в. „Зора“ Боян Мирчев стенографира спомените на дядо Андон Лазов – Кьосето в многочасови разговори между двамата, пише вестник „Телеграф“ в днешния си брой.
Героят на нашия разказ, Кьосето, макар и без образование, от овчар и касапин успява да стане един от най-смелите революционери на Централния комитет на ВМОРО в Солун. Неговата дейност е свързана с първите и най-ефективни акции на ВМОРО, както срещу турците, така и срещу гъркомани и сърбомани. Той и десетки като него са взимали на един дъх разстоянията от Солун до Битоля или Прилеп, и оттам до София. Преминавайки през засади и сражения той фанатично изпълнява задачата, поставена му от Гоце Делчев или Даме Груев.
СПОМЕНИ
„Младежи бехме, по това време във Велес имаше един турчин на име Али Чауш. Той познаваше целия град: кой какво работи, как се казва и пр. На един празник в махалата Койник, на един кепенек, бяхме насядали неколцина момци. Али Чауш, придружен от един жандарм, се зададе по улицата. Тогава бе обичай да му се става на крака. Приближи Али Чауш и всички му станаха. Аз не му станах. Той направи няколко крачки и като видя, че аз не станах, повърна се и ме запита: Защо не ставаш бре, гяур? Докато да му отговоря, той замахна да ме удари. У мен имах едно призренско нохче. То ми беше сгода, замахнах и му разсекох мундира и се впуснах да бягам. Не можаха да ме хванат – бех бърз на пипане и бягане…» Така, ненавършил още 16 години Кьосето минава в нелегалност и стига пеш до Солун. Там наказва по същия начин един турски бег и друг арнаутин. Много скоро Даме Груев го привиква, за да се запознаят. После д-р Христо Татарчев го взима при себе си на квартира и го прави свой файтонджия. Така Андон Кьосето вече може легално да се движи из Солун, на файтон, даже: «Имаше един сърбин на име Борис, железар по професия. Същия, който уби наш учител, българин. Започнах да го следя, тръгнах по дирите му, за да го трепам. Една вечер аз влязох в „Коломбо”. Отзад имаше градина. Седнах и си поръчах една черна бира. Свиреше музика. Не се мина много време, ето че дойде Борис, същият, когото търсех. На излизане ударих му ножа, напнах с бастона лампата и бягам да изляза през вратата. Един полицай, на име Умер ефенди, се впусна да ме хване. Но докато да стори това, аз гръмнах с пищола и го ударих в гръчмула и пряко него избягах. После той се изцери, но не ме позна кой съм. В шашармата никой не можа да ме познае.“
Турската власт започват да търсят неуловимият отмъстител под дърво и камък. От Велес докарват в Солун големия брат на Андон, Никола, който се съгласява да го намери и да им го предаде:
„В Солун по това време имаше един учител на име Пейчинович, после той стана директор на сръбското училище. Същият бе и оръдие на турците. Той бе начетен човек, млад, бърз човек, жива натура. Турците го запознават с моя брат и двамата започват да ме търсят. Властта също ме търсеше. Но вместо да ме заловят те, аз залових брат ми и го подкарах у Татарчев, в зимника. За станалото съобщих на Дамян Груев. Както Даме, така и д-р Татарчев, които влизаха в Централния комитет не можеха да си позволят да дадат нареждане за премахване на брата ми. Поради това аз им предложих, че сам ще го премахна. Ако го пуснем, рекох аз, за мен вече тук няма да има място. Те се съгласиха с мен и казаха: „Прави това, което намериш за добре!» Кьосето ликвидира брат си Никола, после и сърбина Пейчинович. Предателството е непростимо! Дори и на брата си! «Ако аз съм вреден и мен ще трябва да убиете“, казал Кьосето на Даме Груев.
После идва ред на Цицо, директор на гръцкото училище в Гевгели. Мракобесник за българите, слуга на турците. Заедно с Аргир Манасиев го следят няколко дни в Гевгели и накрая Кьосето го застрелва на главната улица в близост до гарата.
ЗАПОЗНАНСТВО С ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ
Следват акции, при които се отвличат заможни турци за откуп. При една от тях Кьосето взима 1000 лири и с другарите си минава границата при Юндола, като се предават на българските стражари. Конвоират ги в Пазарджишкия затвор:
„Дойде ключарят и се провикна да излезат комитите и да отидат в дирекцията на затвора. Тук, в дирекцията на затвора, аз за пръв път видех Делчев. Знаех го по портрет. Гоце погледна ни всички и запита: „Кой е Кьосето?”. Обадих се и след това на всички ни даде по един пакет тютюн и по едно тефтерче цигареви книжки. И после Гоце запита: „Андоне, къде са парите, що ги взехте?”. Аз му казах, че колкото пари е имало у нас, те са сега у властта. „А другите пари?” „Бай Гоце – казах му аз – други пари няма.” След това Гоце отново повтори въпроса, казвайки ми, че няма какво да се страхувам. Тогава аз се обърнах към Гоце и му казах: „Парите са у мен.” Гоце каза: „Утре ще излезете от затвора!” После той нареди чрез директора на затвора да бъда поставен в отделна стая, а останалите другари – в друга стая. Парите носех в едно вълнено фермеле/елек/, наложени от всички страни. И да ми направеха обиск, не можеха да ги намерят. Направил бях ги с мушама от восък. На другия ден ни пуснаха от затвора. Тук беше и Делчев. Като излязохме, тръгнахме подир него. Упътихме се към река Марица. Гоце седна на песъка, скръсти ръка и ми вика: „Хайде, давай сега парите.” Аз съблекох елека и извадих парите. От хиляда лири ексик се оказаха само петнадесет лири.“
Кьосето активно участва и в аферата мис Стон. В село Сърбиново, днешното Брежани, той акушира заедно с една баба от селото при раждането на Цилка. В начало бебето Елен много плачело и мис Стон се сопва на строгия комита:
„Е, господине, ти заповядваш да се мълчи, да не се приказва високо… Хайде, заповядайте сега на малката да не плаче!» « Лесна работа”, отвърнах аз. После взех парченце хасе, скълцах малко захар, направих нещо като бонбонче и го поставих в устата на детенцето… и то млъкна.“
Андон Кьосето е близо до Яне Сандански, когато се получава откупът от 14 500 лири в Тодевите ханове в Банско. Застанали над пиринското селище той зорко прихваща с бинокъла си турска кавалерия да се насочва към Банско. Кьосето предусеща, че турците готват капан на комитите и съветва Сандански да иска махане на конниците, или жените няма да се дадат и се вдигне отново първоначалната цена на 20 000 лири.
Аферата мис Стон завършва с успех. Това е единственият случай в повече от 200 годишната история на САЩ, когато правителството им съдейства да се плати откуп за отвличане. Няколко месеца след това Гоце Делчев и Кьосето са в село край Струмица: Като научиха селяните, че Делчев е дошъл, нагласиха голяма хубава стая. Тук бяха се събрали около 15-20 души селяни, които очакваха да се видят с Делчев. Пресрещнаха ни, влязохме в стаята, като всички се ръкуваха с Делчев. Всички стоят прави и никой не сяда. Делчев им казва:
„Братя, тези пари, които взехме от турците, са наши пари. Тях ние сме броили на турската хазна. Сега ние тези пари взимаме не за нас, а за вас!“
НАЙ УНИКАЛНИЯ СПОМЕН КОЙТО АНДОН КЬОСЕТО РАЗКАЗВА ЗА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ НАИСТИНА РАЗТЪРСВА:
„След обиколката Делчев пристигна при нас. Гледам го, окапал, по него въшки лазят по ръбовете на дрехите му, на синджири. Намирахме се на един присой на Али – Ботуш, Сярско поле. Казвам на Делчев: „Съблечи си дрехите!” „Ти луд ли си бе, Андоне!”, отговаря ми Делчев. „Аз ти заповядвам – рекох му повторно. – Затова ти давам 2-3 минути срок.” След това, по моя заповед, другарите го хванаха и го съблекоха както майка го е родила. Най-напред му дадохме да обуе едни гащи. Той носеше една вълнена фланела. Ама въшките по нея се натичкали, така че не можеш да ги отлепиш. Срещу нас се случи един мравуняк. Взех, че послах фланелата му над мравуняка. И като започнаха ония мравки да вадят и носят въшките! Гоце каза: „Кой можеше да се досети затова?” Викам му: „Досети ме неволята, мъката.” И така мравките изчистиха до последната гнидичка дрехите на Делчева и след това той отново се облече. При среща Гоце Делчев се ми напомняше този случай и от сърце се смееше и казваше: „Идете при Кьосето, той ще ви очисти от…“
Безмилостният екзекутор на тирани, шпиони и предатели винаги се разплаквал, когато в спомените стига до името на Гоце Делчев:
„Делчев с една-две думи предразполагаше. Който го знаеше и който не го знаеше, го почиташе. Всички чети, които ги имаше тогава – легални, нелегални, всички бяха нему подчинени. У него нямаше никога груба забележка, да каже груба дума или пък да е намръщен. Все беше весел. Той предразполагаше. Беше много доверчив. Страдаше от стомашна болест, която я придобил от река Брегалница. Когато беше в Щип като училищен директор, там той нямаше работници. Тогава идваха материали през граница. Докарваха ги до с. Саса. Той сам е пренасял с голяма мъка пушки през река Брегалница по лед и студ и ги е препращал за Царевоселско, за към Голак. Така той спечелва стомашната си болест. Като се движеше в Македония, ако хапне хляб, веднага ще започне да повръща; и той бе принуден през ден да яде по 2-3 яйца без хляб и някъде, ако намери, чашка млеко. И въпреки че страдаше от тази болест и гладуваше, от нищо не се плашеше, винаги кураж даваше. Винаги и навсякъде съветваше и никой не можеше да го осъди за нещо. До неговото загиване духът беше много силен и нямаше такива саморазправи. След като загина в Сярско, действително организацията не умре, обаче тя не беше така подредена и не можеше да се подготви като през негово време, затова неговите стари другари, които бяха от по-рано, останаха малко беззащитни, понеже излязоха нови сили, нови умове. Някои от неговите стари другари, които останаха, които го знаеха, държеха, мъчеха се, обаче не беше оня дух, който го имаше по него време. Мен ми е тежко за всеки паднал другар. Обаче като нас могат да се родят десетки, стотици. Но Македония едва ли ще роди втори Делчев. И при раздялата за сбогом Гоце Делчев каза: „Другари, аз сега заминавам за България, ще получа от нашите другари пари и знайте, че тези пари ще отидат тъкмо за делото. Ако не се обединим, знайте, Македония е разкъсана, ще стане война, дали тази война ще сполучим, или не, ще се предизвика по-голяма война, ще стане европейска намеса, ще пострада България.” Целта на Централната организация беше тайна, един ден само по себе си, след 10 или 15 години, без да се съмняват Сърбия и Гърция, тя ще се обедини с България.”
Не една страница, един цял брой на вестник няма да стигне, за да се опишат приключенията на Андон Кьосето. Той има сражения и с чети на върховистите. На конгреса на ВМОРО в Рилския манастир през 1905 година го изолират и едните и другите. Даже го вкарват и в български затвор за няколко месеца.
Андон Кьосето доживява до 99-годишна възраст, има издадени четири смъртни присъди от турския султан, и кралете на Гърция и Сърбия. Осъждат го на смърт и върховистите на Иван Гарванов. През 1905 година той се оженва и заживява в село Рила, после в Горна Джумая,днешен Благоевград където на 10 септември 1953 година неуловимият отмъстител, големият поборник за свободата на Македония и приобщаването й към България намира вечен покой.