ЛЮБОМИР СИМЕОНОВ, УБИЕЦЪТ НА БУРГАСКАТА БАНКЕРКА И АВТОР НА ЕКСКЛУЗИВНАТА КНИГА „РАЗМИСЛИ ОТ КИЛИЯТА“

Любомир СИМЕОНОВ

„Тръгнах от хотела, но не бях сигурен, че това ще се случи. Нямаше време за реакции, когато се срещ­нахме. Тя видя пистолета и клекна да се предпази, но няма как, защото стана бързо. Стрелях един път, но прави в сърцето. Аз съм добър във всичко. Ако бях престъпник, нямаше да съм тук. Щях да бъда най-добрия”.

Това са думи на Любо­мир Симеонов – човекът, който излежава 20-годиш­на присъда за убийството на банкерката от Булбанк в Бургас Павлинка Йовче­ва на 23 септември 2013 г.

Топ Преса ви представя началото на ексклузив­ната книга на Симеонов – „Размисли от килията“, из­дание на Топ Медия Прес, която може да поръчате на топ цена на телефон 0892/287-900, както и да намерите в „Хеликон“ – Благоевград.

Конституцията трябва да забранява решенията на съ­дебната власт да влизат в конфликт с приетите от На­родното събрание закони. Само един пример:

Висшият касационен съд с негово решение е постано­вил, че за престъпление по служба могат да се подвеж­дат под отговорност само държавни служители.

Народното събрание е гласувало закони за опре­делени институции. В За­кона за кредитните инсти­туции (ЗКИ) законодателят е постановил условията, реда и начина за работа на кредитните институции, т.е. службата. Когато висш бан­ков служител, независимо дали в частна или държав­на институция, наруши ЗКИ, нанесе вреда на физическо или юридическо лице, на държавата, то той нарушава службата, вменена му със закон. На практика ВКС е отменил решенията на На­родното събрание в частта за отговорността. Примери много.

Щом е приет закон за да­дена институция, то изпъл­няващите го не могат да не носят отговорност по служ­ба.

Да не ни казват, че матери­ята е за специалисти. Струва ми се, че „специалистите“ са далеч от съдържанието на това определение.

В новата Конститу­ция трябва да бъде определен орган с права, задължения и отговорности да раз­следва и внася обви­нителен акт в съда за следователи, прокуро­ри, съдии включително до най-високата длъж­ност. Този орган да е извън ВСС.

Сега е безвластие, хаос. Например: В Управление „Банков надзор“ има множе­ство жалби за нару­шения от страна на банките на законови и подзаконови актове, нарушения на правила­та на банките, които са задължителни за тях, за престъпления извършени от висши банкови служите­ли.

На 30.10.2015 година е вне­сен в Народното събрание убийствен одитен доклад на Сметната палата за работа­та на Управление „Банков надзор“ на БНБ за периода 01.01.2012 – 31.12.2014 го­дини. Не по-малко остър е доклада за същото време и на Международния валутен фонд и Световната банка за проблемите в банковия надзор. Самият главен про­курор определи Управление „Банков надзор“ като държа­ва в държавата.

Има ли пострадали лични и обществени интереси, че и национални, вследствие нарушаването на законите от страна на висши банкови служители и от действията и бездействията на служите­лите от Управление „Банков надзор“ на БНБ (заплатите, които им плащаме, не са никак малки)? Има и то не малко. Има ли пострадали хора – много! Осъдени от паридържащите и контро­лиращите ги – няма! Щом от тях няма осъдени, на съд и в затвора да отиват прокуро­рите, действали и бездейст­вали по тези случаи!

Това може да се случи само тогава, когато контро­лираме тези, на които пла­щаме.

Сега, обвиняващият орган може да обвини, може и да не обвини (той субективно решава и никой не може да му търси сметка за решение­то му). Така държи висшия чиновник в страх, в зависи­мост.

Когато има контролиращ ги орган, прокурорите няма да могат да казват, че не са сезирани, че „бялото“ е „чер­но“. Съдиите няма да могат да правят „свободни съчине­ния“ в мотивите си. Проку­рори и съдии няма да могат да обосновават вътрешното си убеждение в нарушение на закона и въпреки доказа­телствата. Сега, в много слу­чаи, само доброто ми възпи­тание не ми позволява да кажа, къде искам да им за­вра вътрешното убеждение.

Да не ни казват, че няма­ме право да коментираме актове на съда. Хората сами ще спрат да коментират ак­товете на съдебната власт, когато са издадени от хора с чест и достойнство и кога­то са издадени във взаимо­връзка със законите.

В новата Конституция трябва да бъде посочено времето за отпуски и почив­ки на народните представи­тели. Те не трябва да имат право на повече почивки и отпуски от гражданите. Има как да бъдат стимулирани и възмездени за работата в ползу роду!

Парламентарен контрол с двама човека в залата е на­глост и пародия.

Ние ще им плащаме запла­тите, а те сами ще си опреде­лят правилник за работата и заплатите!

Историята учи, че Бълга­рия е била силна и велика, когато е имала силна, цен­трализирана власт.

Искам и предлагам прези­дентска република. Да зна­ем кой носи отговорност за просперитета или провала.

Избран от хората човек, ко­муто е гласувано доверие да бъде президент и поел тази отговорност, ще назначи, ще търси и работи с хора про­фесионалисти, технократи, подготвени и можещи хора с поглед в настоящето и де­сетилетия напред! Дайте на тези хора заплати, жилища, привилегии пожизнено, ако са работили и служили с чест, ако водят България и народа ѝ напред, но ако са ни продали – „разпнете ги на кръст“.

В края на „студената“ вой­на и малко преди падането на Берлинската стена, пре­зидентът на САЩ Роналд Рейгън, с водената от него политика, създаде условия света, държавите да се уп­равляват от корпорациите, не от правителствата. Пра­вителствата станаха марио­нетки на корпорациите.

В края на тази същата „студена“ война икономика­та ни била лоша. Лоша, ама, държавата имаше по-мал­ко дългове от сега и над 90 млрд. долара собственост, а сега има само нарастващ дълг.

Как стана така, че един премиер отиде в САЩ и пое ангажимент България да не продава оръжие на международни­те пазари. Другите могат, ама ние не. Поръчково съсипа военно-промишле­ния комплекс на държавата. Същи­ят този човек, след като мина през мно­го други постове от „яслата“, го напра­виха (не ние) кон­ституционен съдия. Това е само един пример от многото.

Хора, не споме­навам имена, не защото ме е страх. Не споменавам, за­щото не искам да се мисли, че търся възмездие и нака­зание, че искам да соча с пръст (въпреки, че другото ми „Аз“ го иска). Не искам възмездие и наказание, как­вото било било, от тук ната­тък нещата да вървят в пра­вилната посока, към възход. Всички знаем приказката „Кой е–л, е–л, кака се оже­ни!“ Но от тук нататък, който предаде нацията и Бълга­рия, да му мисли, да знае, че няма къде да се скрие!

Корпоративното управле­ние ни доведе до невиждани терористични действия по цял свят, до войни и хаос в Африка и Близкия изток, до преселение на народите към Европа. Може корпоративна Европа да е първа икономи­ка в света, но Европейски­ят съюз е нищо във военно и политическо отношение. Хаос и разделение. Кой, кога и как се съобразява с Евро­пейския съюз? Съобразяват се със САЩ, Русия и Китай – това е…

Корпоративното управле­ние доведе до икономиче­ската криза в света от 2008 година. Политици и управля­ващи дадоха възможност на банките да търгуват и мамят с необезпечени книжа и из­мислени фондове, но никой

не понесе отговорност. В за­кона е разписано как банки­те трябва да осъществяват дейността си: да спазват правила и политики, да спаз­ват поетите ангажименти за зачитане правата на човека, да спазват законите и под­законовите актове. Само че на възлови места са поста­вени хора, които нямат нищо общо с призванието банкер (истинският банкер е мотор на развитието и прогреса) и за тях няма правила и зако­ни, а има корпоративни и ко­ристни интереси. Сигурно е вярно, че мастит управител на голяма банка у нас е ка­зал:…“С парите, които имам, мога да накарам и врагове­те ми да работят в мой инте­рес“. Не знам дали е вярно, но е факт, че никой не ги пре­следва и наказва за извър­шените престъпления.

Абсурдно е при състояние­то на българската икономи­ка, банките, опериращи на българския пазар, да имат рекордни печалби (според БНБ). Това, ако е вярно, може да бъде само от високи так­си и комисионни, което си е чист рекет и това става с действията и бездействията на властите и органите им. Печалби от такси и коми­сионни са експлоатация и кражба, изнудване.

Нека печелят, но при усло­вие, че инвестират в бизнеса, в науката, когато помагат на бизнеса и държавата, на на­цията да вървят напред.

На българския пазар няма оперираща швейцарска бан­ка. Това е индикация. Но има прошвейцарска природоза­щитна организация, която се бори и то успешно за слаб и неразвит зимен туризъм в България!

Нека българският парла­мент да е от две камари: Долната камара от 120 депу­тати, предлагани от полити­ческите партии и избирани, както посочим в Конститу­цията – мажоритарно, про­порционално, смесено – да кове законите, да приема политически и други декла­рации и актове, да приема бюджета!

Горната камара от 60 (шестдесет) сенатори ли, старейшини ли, (както иска­те така ги наречете), да са хора на възраст не по-мал­ко от 50 години (да не кажа 60 години) с образователен ценз, общественици, дока­зани в живота, живели в България, не в странство, нечленуващи в политически партии. Те да бъдат издига­ни от граждански инициа­тивни комитети, съсловни организации, но не и от по­литически партии.

Задачите на тази Горна ка­мара (Съвет на старейшини­те) да са:

Наблюдение и контрол над законотворческата дей­ност на Долната камара – да отменя, да връща, да не допуска двусмислени ре­шения и противоречащи на Конституцията нормативни документи и закони;

Да следи за нарушаване на свободите и човешките права;

Да издава задължителни решения за изпълнителната власт и Долната камара на Парламента, но в съответ­ствие с Конституцията, зако­ните и Хартата за правата на човека;

Да следи за изпълнение­то на Конституцията и да се произнася със задължител­ни решения;

(Какво се случва сега – шепа хора, наречени консти­туционни съдии, назначени за „добре свършена работа“ решават, че 700 хил. българи не могат да искат референ­дум по определени въпроси и така се осакатява иниции­раният от екипа на „Шоуто на Слави“ референдум. 700 хиляди българи са „прос­тите“, шепата хора са „ум­ниците“. Не ни казвайте, че правото не е за всеки, така се оправдават и пробутват антинационални и антина­родни решения.)

Да следи и да не допуска измислянето на нови щато­ве в държавната админи­страция и изпълнителната власт, във всички власти. (Да не се търси на „човека работа“, да се търси човек за работата! Трябва ни ма­лобройна, стегната админи­страция. Раздутата админи­страция, с цел да защитава заплатите си и уж нуждата от нея, измисля всевъзмож­ни правила и документи, с които пречи на гражданите, бизнеса и обществото.)

С Конституцията трябва да кажем какво е национал­на сигурност на държавата. Трябва да актуализираме военната ни доктрина. Има­ме ли нужда от силна боего­това и боеспособна армия? Българската войска защи­тава, охранява, но и възпи­тава. Сега сме живеели в друго време, имали сме ге­остратегическо положение, били сме член на НАТО – не ни била нужна армия. Ако държавата има геостратеги­ческо положение – трябва да го пазим. Съседните нам страни с какви армии са? Кой и кога е уважавал и се е съобразявал със слабия? Кой е изпитвал уважение и респект към този, който сам не се е уважавал? И като иде реч за НАТО, някой задавал ли си е въпроса „Кога ще ни защити НАТО?“. НАТО сигур­но ще ни защити, но после и след… Само че жените и де­цата ни трябва да защитим преди…

Някакъв „професор“ по една от телевизиите обясня­ваше, че бил войник преди 30 години и бил знаел (сопо­ливко!), че и тогава армията ни била слаба и сме били чакали на Черве­ната армия. Този „дървен философ“, каквато му е подго­товката и познани­ята за българската армия пред 30 го­вини, такава ще му е и професурата – „професор по всич­кология“.

Никога няма да забравя 1981 годи­на. Тогава участвах в осигуряването на въздушния парад за 1300 години Бъл­гария. На летище Доброславци едно­временно запусна­ха двигателите си 110 бойни машини (самолети), земята се тресеше, мишки­те излизаха от дуп­ките си и умираха (ама не можаха да умрат всичките, останаха някои, та сега ни бъркат в мозъците). Това беше само една част от бойната ни ави­ация, а сега, ще плащаме да ни пазят въздушното прос­транство. Пфу…

Подарихме си танковете на Македония… Да не изреждам всичко! Ньойският договор не е правил такива поразии, каквито направиха нашите корпоратици-предатели. На нас сега някой подарява ли ни поне частица от оръжей­ния си излишък – било САЩ, било партньорите ни от ЕС – няма да стане тая, не им трябва силна България.

Ще припомня само, че ако след 1916 година България не е разпарчетосана и затри­та от картата, това е заради духа на българина и силната ни армия.

Трябва ли ни разузнаване? Ако искаме силен прези­дент, силен премиер, силна икономика, силна държава, ни трябва силно разузнава­не. Възстановете го, пазе­те го и не позволявайте на псевдодемократи да смес­ват разузнаване с политиче­ска полиция!