ЗЛАТА РИЗОВА: Живеем в страна, в която псувнята на майка, а не майката е на почит!

Злата Ризова, най-коментираната общинска съветничка в ОБС – Благоевград. Шушукат зад гърбът ѝ… страх ги е да се изправят лице в лице с нея, защото несмеят, защото на нея не ѝ пука от никой и от нищо. Винаги е била такава, казвам го защото се познаваме от много години. От времето когато една наша приятелка и казваше: “Много си убава, ама немога да те направа манекенка, щото си много умна”…  А пък Злата казва, че като ме види се връща в 1997 година… Лелеее, колко сме стари 🙁 Стари, стари… ама Злата си е все така секси, въпреки, че все се оплаква, защо сме сложили снимка от някоя почивка, че си показва новият iPhone или гъзарското Audi, (което сама си е купила!) уж не иска да се пише за нея. Та мнението ми за нея, без въобще да се замислям е, че ЗЛАта Ризова е пич. Има си лично мнение за всичко, заради което я уважавам много… и защото вчера беше 8-ми март ще си говорим за жени, за празниците и за домашното насилие…

Методи Байрактарски зам.-председател на редакционния съвет на Топ Преса и Злата Ризова

Чакам госпожица Ризова пред сградата на Община Благоевград, задава се…. и по изражението ѝ усещам, че тя пак е в 1997 год. 😉

 Да започнем с това, колко зла е Злата?

– Уверявам те, че в края на интервюто ще намериш отговора на този въпрос.  Инак виновниците да съм такава, каквато съм са моите родители. Татко ми дава примера за това, какво е мъжкото достойнство, а мама положи неимоверни усилия да ме направи дама. Не мога пък и не е редно аз да давам оценка за това до колко са успели. Зла съм, защото казвам истината, а тя оказа се е най-голямата злина. Никой не иска да му се казва истината. Тя те кара да се замислиш, да мислиш днес също е нещо сатанинско, изисква старание и напряга.

 Ти си бунтарка, нали?

– Недей да ме питаш каква съм. Аз съм човече и се обичам, сиреч моята характеристика няма да е обективна.

Вчера беше Международният ден на жената, имаш особено мнение за този празник, както и за 14-ти февруари… защо?

– Да, онзи ден беше 7-ми, а днес е 9-ти. Не само аз не ги харесвам, не че щях да се обезкуража, ако се окажа сама срещу всички осмомартенички и валентинки. Аз не искам да гледат на мен като някакъв особен биологичен вид, който се нуждае от специален ден, за да се чувства добре. Чувствам се прекрасно през по-голямата част от 365-те дни на годината и за това не ми е нужно те да са в червено в календара. Но познавам и жени, които са наистина щастливи на този ден, искрено или фалшиво получават еднодневно внимание и това им стига. На 8-ми март са жени, на 14-ти февруари любими. Живеем в страна, в която псувнята на майка, а не майката е на почит целогодишно и е много трудно да обясниш на някоя Пепеляшка, че не трябва да и стига да танцува една нощ като принцеса, преди отново да я качат на тиквената карета и да я върнат на огнището. За суетата на тези дни мога да говоря много, за сърчицата, за букетите, за бонбоните и пр., които сигурна съм някои жени си купуват сами за да покажат в социалните мрежи, колко са обичани. Ние българските жени официално сме освободени от оковите на традицията, но носим оковите на предразсъдъците. Не е до празника и до китката, а до делниците, вмирисани от ниските ни страсти.   И не на последно място, аз обичам мъжа до мен 365 дни…

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса