Благоевградчанката Галина Доколякова разкри: Вода от свещен извор ме излекува от тумор!

Любомир СТАРИДОЛСКИ

Водата има и свойството да пречиства телата ни, да ни прави по-добри и състра­дателни, да вдъхва живот на нас и природата. Молеку­лата H20 има апокрифната способност да отнема от ау­рата и физическото ни тяло патогенните полета. Те се натрупват при ежедневния стрес, при контактите ни с различни хора, при мислите ни, често тревожни и нега­тивни. Не случайно, когато човек влиза в нов дом, се прави водосвет, та нещо ако е останало като негатив от старите обитатели, да бъде пречистено със силата на божието слово и водата. Млади и стари, приемайки христовата вяра обезател­но минават през попския леген със светената вода. Йоан Кръстител, чиято па­мет честваме на 29 август, посвещава в тайнството на вярата Исус Христос, пота­пяйки го в река Йордан.

Смисълът на свещено­действието е очистване от греха и заживяване нов по-добър и богоугоден жи­вот. Всъщност аква-мето­дът присъства в различни­те религии. На остров Бали, където напоследък стана модерно да се ходи, много от нашите звезди се редят на опашка пред местния ша­ман Тора. Той отваря опре­делени енергийни центрoве в тялото именно с канче, напълнено от извор, и изри­чането на определени сло­возаклинателни формули. След това хората казват, че се чувстват леко, изпълнени с оптимизъм и физически сили.

Приелите на по-зряла въз­раст християнството също са изумени как след риту­алното къпане е започнало да им върви, открили са жи­тейската си половинка или са намерили лек за опреде­лено заболяване. Където и да се крие мистерията, то в основата й стои нейно вели­чество молекулата H2O.

В наши дни благодарение на японеца д-р Емото Маса­ру наука и метафизика раз­криха, че водата има памет. Тя отнема негативните влия­ния, а ако е заредена с под­ходящия биоенергиен код, е способна да лекува болести или да зарежда тялото ни с енергия и сила. Процесът е енерго-информационен и много лесен, защото тялото на човека представлява ги­гантстка белтъчна колония, изградена 80 на сто от теч­ност. Според обяснението на японския учен една кап­ка заредена с положителна вълна вода може да пре­чисти над сто литра нега­тивна. Тук обаче има един проблем. А именно, че теча­ща по каналите тя намалява своя виталитет. Докато стиг­не до домовете ни, информа­цията която носи от плани­ната, се е изгубила и вместо да ни пречиства и зарежда, безцветната течност ни на­товарва, изсмуквайки сили­те ни, разкрива д-р Масару. На това той отдава различни заболявания, в това число и онкологични.

На всяко действие разби­ра се има противодействие. За щастие на територията на България все още се нами­рат извори, които са чисти и максимално близки до ета­лона на онази вода, която Творецът е посял на земята. Древните траки и посвете­ните в орфизма са наричал тези места находища на Духа, а изворите живи, защо­то били способни и мъртвец да възкресят от онзи свят.

СВИДЕТЕЛСТВАТА

В необяснимата сила на ритуалното обливане с вода за пореден път се убедих през 2009 г. Тогава една жена ме потърси, за да ми разкаже невероятната си история. Как с поливки от чудотворен извор се беше отървала от смъртоносна диагноза.

Случайно или не 32-го­дишната Галина Доколяко­ва живееше точно в родния край на Бербатов Благоев­град. Животът й протичал съвесем нормално между работата и грижите за се­мейството. Докато един ден заради често замайване оти­шла на доктор. А там вместо ниско кръвно й открили аде­ном (тумор) на хипофизата. Младата жена сподели още, че направила много консул­тации след това, прегледи с нови и нови изследвания при едни от най-известните наши неврохирурзи. За съ­желание те само потвърди­ли първоначалната присъда. Единстве­ното лечение, което официалната меди­цина предложила, било много сложна операция с цел от­страняване на тумо­ра. Младата майка обаче не се престра­шила. А и никой не давал гаранции за въстановяване, ще бъде ли трудоспо­собна или само ще вегетира в леглото си до своя земен край.

Докато решавала най-важния ребус в живота си, Галина случайно научила от своя позната за ле­ковит извор в едно Димитровградско село. Отишла със съпруга си на 22 март същата година. „Из­михме се с водата, с която ни поля там възрастна жена – баба Василка, пазителката на извора. Посетихме мяс­тото още един път, защото моят съпруг сънува сън, в който жената от извора ни викаше пак да отидем. Вто­рия път отидохме на 8 април и тогава аз се молих за из­лекуването ми. Докато бях там, почувствах много голя­ма топлина по цялото тяло и главата. Сега от позицията на времето предполагам, че именно тогава е станало моето изцеление“, кръсти се Галина. На другия ден – 9 ап­рил, тя имала насрочен час за изследване с ядрено-маг­нитен резонанс, защото как­то призна, малко преди това да се случи вече била кан­дисала да не отлага, а да си направи операцията. Какво се случило при новите из­следвания обаче – лекарите направо си глътнатли грама­тиката, защото поредната снимката била абсолютно чиста. Сякаш мозъчният ту­мор се бил изпарил. „И не само това, а нямаше никак­ви засегнати полета. Всичко това мога да докажа с екс­пертизите от направените ми изследвания“, заявява благоевградчанката.

По онова време така се случи, че споменах в крат­це нейната история в едно тв-предаване. Така по неве­доми пътища вестта за чу­дотворната вода достигна­ла до ушите на пенсионера, специалист по пожарна без­опасност инж. Димитър Ве­линов. При това баш когато най-много имал нужда от по­мощ. Председателят на орга­низация Горяни ми сподели постфактум, че имал болки в левия бъбрек заради нама­лена пропускливост. Докто­рите подозирали камък или някакво сериозно запушва­не, откъдето верятно идвало задържането на урината. На­правили му няколко снимки, всички възможни изслед­вания, и със сонда бъркали. Лежал 10 дни в болницата, като накрая му заявили, че не знаят какво му е точно, но ще го режат. Като чул това, инж. Велинов хвърлил пижа­мата, хванал първия влак за Пловдив, а от там с рейс до Димитровград.

„От автогарата там хванах една маршрутка, която ми­наваше през село Добрич. Когато слязох, лесно наме­рих къщата с извора. Там живее баба Василка – всички я знаеха. Тя много любезно ме посрещна. Още от пра­га ме попита – „Вярваш ли в Бога“. Отговорих – твърдо „Да, още от дете“. Казах си една молитва, прекръстих се и ми поля да се измия с лековитата вода, която идва­ше от един кладенец в двора й. Там имаше три чучура, за­ръча ми да си налея от всич­ките в три шишенца. Обясни ми вкъщи да я пия точно една седмица. Ако ми оста­не, да не я хвърлям, а да се мия с нея над леген и после да поливам с него цветята. Всичко, което чух, изпълних и се излекувах“, разказа ми тогава столичанинът.

По това време инж. Вели­нов отишъл при същите про­фесори, които го преглеж­дали. „Ама как така, то чудо ли е станало“, ахнали те при вида на новите изследвания и снимки.

Известно време след ин­женер Велинов и аз посетих мястото и се запознах с па­зителката му Василка Сла­вова. За съжаление тя се спомина наскоро, но тогава в рамките на няколко часа си говроихме надълго и на­широко. Така ми разказа ис­тория на нейния живот и откриването на живата вода.

РАЙСКАТА ВОДА

Това се случило през далечната 1971 г. Тогава Василка придружавала група поклонници до Троянския манастир. По едно време пред очите й изведнъж се появили трима души с ореоли. Безплътните мъже приличали досущ на онези, които виждала по стенописите на църквите. Те първо я попитали дали ги познава, а после й се представил по имена: „Св. Василий Велики, Св. Йоан Златоуст и Св. Григорий Богослов“.

„Рекоха ми така там, където живея, в село Добрич, на ул. „Иван Велев“е било много свято място. Преди 600 години на него е имало манастир, наречен на тяхно име „Свети Три Светии“. Светиите ми заръчаха още да изкореня крушата в двора си, защото там скоро щяла да бликне чудотворна вода“, спомни си баба Василка.

Тогава стопанката била на 51 лазарника, вдовица от поне две десетитетия. Освен , че била същисана от видяното, в един момент разправя, че се зачудила как сама ще копае за вода. И сякаш светците в този момент прочели мислите й и тутакси пояснили: „Трудно ще е докато стигнеш находището на живата вода, за това ние ще ти изпратим човек да помогне“.

Почти по същото време в съседното село Голямо Асеново свидетел на паранормално явление става и Димо Георгиев. Човекът са шашнал, когато същите необясними видения го командировали да помага в село Добрич. Без помайване човекът се стегнал за път, но не се пременил с новите одежди. Облякъл работната ватенка, надянал гумените ботуши и метнал кирката на рамо. Когато пристигнал, Василка вече го очаквала на портата. Без излишни обяснения двамата се захванали за работа. Не след дълго обаче под кирката в изкопа присвяткали искри, защото ударили на яка скала. Същата нощ на Димо се присънили светиите. Те му разкрили, че това е капсулата на извора – триметрова каменна плоча, която имала тайнствени писмена. С много пот селянинът се справил и с това изпитание. На 30 януари 1971 г., точно в 16 ч, на шест метра и половина бликнала онази вода, за която сме чели само в приказките.

Същата нощ небесните водачи се явили, но този път на Василка. Те й открили цялата тайна на мястото. Освен лековит, изворът бил и свещен. Водата в него идвала от висока планина в невидимия свят и се отделяла на три страни. Така, който страда от нервни болести, щял да намира лек с поливка от водата в левия край на бунара, в зоната на св. Василий Велики. В средната част се явявала силата на св. Йоан Златоуст – той отговарял за късмета на младите и намирането на житейска половинка. В дясната страна пък чучура бил зареден със силата на св. Григорий Богослов. Той помагал на поразените от сърдечен удар, инсулт, от болести по кръвта. Ако човек се полее и пие и от обединената сила на трите води нямало болест, която да не могат да изцелят, включително и безплодие. Находището на жива вода днес е канализирано с три чучура. Въпреки че не липсват скептици сред комшиите, хората вече разбират за извора и идват от цяла страна.

МЕХЛЕМ ЗА ОЧИТЕ

Подобни истории могат да бъдат чути едно към едно в много точки на страната ни. Уникално аязмо с параклис на „Св. Анна“ се намира и в живописна гориста местност на около 1 км южно от хасковското село Тракиец. На 25 юли, когато църквата чества успението на богродичната майка, там се стичат богомолци от цяла България и чуж­бина. Изворът, чиято вода има лечебна сила, е прочут надлъж и шир. За намирането му сред местното население се разказва следната история. В местното село Сираково има­ло семейство, в което жената била сляпа по рождение. Една вечер сънувала ангел, който и казал, че ако иска да прогледне, трябва да отиде в гората край с. Елехче (днешното Тра­киец), да открие камък. Да прекара нощта край него и непрекъснато да си изплаква очите с водата, която извира под него. Споделила су­тринта тя с мъжа си, но той не вярвал в чудеса и не пожелал да я заве­де. Вечерта отново я спохо­дил същият ангел и изрекъл същите слова. И така цяла седмица. Склонил най-после мъжът й – само мир да има. Качили се на волска кару­ца, отвел я в дъбовата гора, намерил изворчето, оставил топли завивки и се прибрал. На следващия ден по из­грев слънце тръгнал да си я прибере у дома. Останал изумен, когато я видял да го чака на разклона, щастлива и усмихната.

Тамошната пазителка на извора се нарича леля Кера. Тя свидетелства колко мно­го са хората, които със силно увредено зрение били изле­кувани с поливка от извора. Дори съвсем наскоро една жена с незрящото й дете преспали в параклиса над чудодейния извор, взе­ли си вода за промив­ки не след дълго до­шли отно­во, за да се похвалят, че детето вече вижда. Леля Кера казва, че и много без­детни двой­ки след по­сещението си на мест­ността, коя­то е нарече­на Аязмото, се сдобили с първа ро­жба. Сякаш водата ги пречиства и регенери­ра, където трябва.

СЕДЕМТЕ КЛАДЕНЧЕТА

Чудотворните извори са безчет, а и не всички са от­крити на нас хората. Тук ще споменем за още един, кой­то се намира между квартал „Меден рудник“ на град Бур­гас и село Горно Езерово. Легендите разказват, че на това място още от тракий­ско време е имало езическо светилище за чудотворно изцеление. По късно е вди­гнат манастир, вероятно ос­нован през XII век, като зара­ди чудотворните извори под него е имало и отделение за лечение на болни хора.

Днес мястото е известно сред миряните като Горное­зеровския манастир „Света Богородица“. През тота­литарния режим хората не престанали да ходят там, като тайно си наливали вода. Местните разказват, че тя помага много за нер­ви, болни бъбреци и жлъчка. Всеки от седемте минерал­ни извора е с различен хи­мически състав и лечебни свойства. Интерес предста­вляват и параклисите, които до момента наброяват 40. Те носят името на различен светия, като някои от тях са построени върху кладенчета с жива вода пак след знаме­ние свише.