Една история за силата на духа

Динко Даскалов е роден в Кюстендил през 1970 година в работническо семейство, има по-голям  брат Румен Даскалов.

На 10-годишна възраст губи зрението напълно, по думите му следствие на лекарска грешка и недомислица. Получава изгаряне на зрителния нерв, след облъчване на главата.

Споделя, че прехода от едно напълно здраво и зрящо дете към незрящо такова е бил доста труден, но благодарение на родители си, които от години са покойници, брат си, приятели, съученици, близки и роднини успява да продължи по пътя си напред. „Преодолях този преход благодарение на това, че най-близките ми не се отдръпнаха от мен, мои приятели и съученици постоянно се интересуваха, идваха у дома, извеждаха ме и наистина не съм чувствал изолация, за което съм щастлив“, споделя Динко Даскалов. Макар и незрящ той завършва основното си образование като частен ученик в училище за деца с нарушено зрение в столицата, а средното си образование завършва във вечерната гимназия в родния си град.

„Всичко се случваше благодарение на мои приятели и съученици, които четяха учебниците на глас, записваха на касети и аз слушайки научавах каквото трябва.“, каза с умиление Динко, който в момента е трети курс студент в УНСС – София.

Динко Даскалов е член на Съюза на слепите от 1990 година. В последствие навлиза и в организационните среди. Най-напред в системата на местната териториална организация, активен участник е и в спортните дейности на Спортен клуб за незрящи „Пауталия спорт – 2005“. Вече трети мандат е член на управителния съвет на териториалната организация към Съюза на слепите и на спортния клуб в града. Занимава се активно с няколко вида спорт – шахмат, спортна табла, стрелба с лък, шоудаун. „Стремя се да подпомагам дейността и на двете организации и да съм полезен на себе си и на хора като мен.“, споделя Динко, който твърди, че не обича да живее ден за ден, а обича да се бори за пълноценния си начин на живот.

„Благодарение на брат ми и неговото семейство, близки и приятели смело мога да кажа, че на моменти дори забравям, че съм с увреждане. Не оставам затворен, изолиран и забравен. Тук е мястото да благодаря на моя брат Румен за всичко, което прави за мен. Той е не само моите очи, но той е всичко, което може да бъде един брат, дори и повече.“, допълни още Динко, който мечтае да бъде здрав, има амбиция и желание да продължи да се развива в областта на спорта, както и в дейността на организацията на Съюза на слепите.

infomreja.bg