Никола Атанасов – забравеният градоначалник на Неврокоп

Кирил ИЛИЕВ

Никола Атанасов е роден през 1866г. в село Фотовища (днешно Огняново). Атанасов печели стипендия и завършва Българската семинария в Цариград, след което се завръща в Македония и влиза в редиците на ВМОРО.

Последователно е четник в четите на Стоян Филипов и Стоян Мълчанков. След Балканската война Никола Атанасов работи в данъчното управление на Неврокоп (днешен Гоце Делчев). През 1926 г. е избран за кмет на Неврокоп и се задържа на този пост до 1932 г.

В този период Атанасов полага големи усилия за развитието на града. Прокарва водопровод и електричество, построява гимназия, създава и първия градоустройствен план. Иван Михайлов разказва в том IV от спомените си за Никола Атанасов следното:
„Като кмет на Неврокоп той показа удивителна смелост. Разряза старата турска паланка, за да прокара модерния благоустройствен план.

Днес Неврокоп има канализация, водопровод, електрическо осветление, прекрасна градска градина, хубави улици, модерни частни и обществени сгради, митрополитска палата, общински дом, общинска аптека, болница, лечебница, ветеринарна болница, гимназия, голямо читалище с театрален салон, модерна кланица… всичко планово постигнато от Никола Атанасов, и то по време, когато трябваше да подпомага настаняването на маса бежанци, които прииждаха от поробената част на Македония.“
След Деветнадесетомайския преврат през 1934 г.,извършен от Политически кръг „Звено“ и Военния съюз, новото правителство, начело с Кимон Георгиев, нанася удар срещу ВМРО.

Започват масови репресии срещу дейците на Организацията. Никола Атанасов е интерниран в град Ловеч. След 9.9.1944г.Никола Атанасов се укрива в село Заграде (днес част от село Гърмен). Новата комунистическа власт първоначално не успява да открие Никола Атанасов и поради тази причина арестуват жена му.Измъчват я по най-жесток начин, за да издаде съпругаси, но тя мълчи, понасяйки стоически болките.Оказва се достойнаи вярна на своя мъж. В последствие Никола Атанасов е предаден и група милиционери веднага отива там.Когато излиза, нарочно го прострелват в крака.Залавят го осакатен и с бой го откарват в болницата на град Неврокоп за лечение.

Едва след този случай освобождават жена му, но понеже я били по стъпалата се оказва, че не е в състояние да ходи. Намират бърз изход – закарват я вкъщи през нощта, та никой да не види какви неща се вършат в милицията и да си състави погрешно мнение за нея като орган на новата народна власт.
По нататък за съдбата на Никола Атанасов разказва Никола Шайков, който е присъствал на неговия процес:
“На 13-ти март донесоха на носилка в съда и Никола Атанасов. Този човек още не беше се възстановил напълно след умишленото му нараняване, но ако не го разпитат, представлението щеше да загуби много от блясъка си. Един от най-ярките представители на Македонската организация в неврокопско беше спечелил уважението и симпатиите на населението в цялата околия. Поради тези причини комунистите целяха не само да бъде съден,а осъден и унижен. Много умен, той бързо се досети за намеренията им, а когато Кръстю Андонов го попита дали се признава за виновен, даде следния отговор: – Пред вас да съм виновен! Кои сте вие? Хора сме, не сме от вчера на тази земя, познаваме се? И децата знаят кой е Никола Атанасов. Който и да питаш ще ти каже, че аз бях кмет на града осем години и правех всичко възможно за неговото благоустройство. Новият план на града е мое дело, канализацията, гимназията, прогимназията, казармата, двете начални училища „Отец Паисий“ и „Свети Климент“, децата много добре знаят кой ги построи.

По времето, когато аз имах честта да бъда кмет на този град се построиха неговата баня, кланицата и градската градина, която е гордост за града ни. Каквото и да казвате, има много хубави неща, които хората свързват с моето име, а с името на Кръстю Андонов и компанията му ще свързват само нашето осъждане. Ако става въпрос за вина, виновен съм единствено пред семейството си, че раздадох имота му на нашите братя-българи, бежанци от Македония, а за него не оставих нищичко. Това е моята вина, но тя ме прави горд човек. Щастлив съм да го кажа: горд съм, че го направих.

След казаното от Атанасов в залата бе настанала гробна тишина. Почти всички присъстващи в залата бяха навели глави,спомняйки си миналото. Към действителността ги върна крясъка на обвинителя Атанас Стайков, думите му прозвучаха като изстрели: – „Смърт за това Михайловистко куче!“ – а тълпата наоколо зарева: „Смърт, смърт, смърт!“.
Никола Атанасов е убит в двора на Неврокопския затвор с кирки. Физическите му ликвидатори са неизвестни.