Пожарникарят-ветеран Ангел Анзов: Лафът „Поддържайте огъня, идваме!“ не е мой!

Държавата строеше тогава, когато децата питат „От коя река берете“,а сега питат „Къде се е*ете?“… Всичко върви с главата надолу

Борис АНЗОВ

– Казвам се Ангел Анзов, роден през 1937 г. От град Гоце Делчев съм. 36 години съм работил в пожарната. Бях началник на пожарната, районен инспектор.
– Разкажи за някой сложен пожар, който си имал.
– Най-лошият случай бе в с. Плетена. Годината е 1967 г. Изгоряха 2 момчета, една жена и едно момиче. Това ме втресе и когато се върнахме с екипа от там, бяхме у нас, пихме по една ракия и казах на моите колеги и началници, че от утре напускам работа. Казах, че не мога да продължа след като станах свидетел на тази картина. Имахме един полковник Марков, който ме върна, след като ми каза „Ти какво ще кажеш на нашите дядовци, които по трупове са газили и пак са гасили“. Тази приказка ме върна, за да изкарам времето до пенсията. Като начало бяхме много назад. След това партията създаде кадри навсякъде. Школуваше, обучаваше и нещата се случиха.
– По ваше време всичко е било дисциплина, техника сте имали.
– Откривателя на противопожарните помпи е австриец. По предание, 13-та година от Асеновград докарва един българин – градинар и тогава се усъвършенства гасене на пожари в България.
– Дядо Анго, ти си бил – и сега си, разбира се – добър шахматист. Тук разказват легенди за теб, че си играл на 15 дъски едновременно.
– Играех. Тук едно време бих целия град и прекратих. Много хора ме питаха защо се отказвам, а аз им казвах, че искам да напусна, когато съм най-добрия, за да може да се говори за мен след време. Като първенец.
– Има много бисери за теб.
– Има. Първото нещо – 25 години бях председател на организацията на квартала. Нямаше кой да сложат – аз като най-млад подех тази инициатива. Също бях първенец и в работата ми. Има случай. Вървях по ул. „Дунав“ с мотор и видях едно момче с колело, което щеше да падне и в движение го хванах през кръста и го спасих. И тогава му казах „Ако карах танк, кой щеше да те хване?“ (смее се).
– А това за „Поддържайте огъня, идваме“?
– Това е измислица. Защото това го казва един старшина от Градище, който го слагат пожарникар, за да вземе пенсията. Това е негов моабет, не мой.
– Нещо друго интересно, дядо Анго, да разкажеш за тук от Гоцеделчевския регион? Или за войнишката чешма горе.
– Това са убитите 1903г. в Илиденско – преображенското въстание. Това са 16 души. Отворена е през 47-ма година от строителни войски.
– Как се чувстваш сега? Това всичко тук е построено от вас, от вашето поколение, нашите баби и дядовци.
– Малко циничен ще бъда, но ще ти отговоря. Държавата строеше тогава, когато децата питат „От коя река берете“, а сега питат „Къде се е*ете?“… Всичко върви с главата надолу.
– Тук надолу имахме поля, градини, поливахме, изваждахме…
– Основният поминък на нашето поколение беше тютюнопроизводството. Сега го затриха. Свидетел съм как света се караше кой да вземе едно кило повече от неврокопския тютюн. Той е служел най – вече за поддръжка на горенето на цигарата. Това съм го чувал от специалисти.
– Имаше и ципов завод в Гоце Делчев…
– Най – печелившия на Балканския полуостров. Сега е търгашлък.
– Виждаш ли как може да се оправим? Възможно ли е?
– Възможно е. Тодор Живков във всеки един доклад имаше „Промишлено и селско стопанство = 0“. Докато не запретнем ръкави да поддържаме селското стопанство ще пропадаме. Държавата не се гради с данъци и лихви, а с производство. Който иска да работи, намира начин, който не иска, търси причини. Сега кражби, кражби, да те е страх да си оставиш палтото тук.
– Демокрация…
– Не, това не е никаква демокрация. Това е анархия.