ЛЮБОМИР СИМЕОНОВ, УБИЕЦЪТ НА БУРГАСКАТА БАНКЕРКА И АВТОР НА ЕКСКЛУЗИВНАТА КНИГА „РАЗМИСЛИ ОТ КИЛИЯТА“: Ръцете на бизнеса в България се извиват до счупване!

Любомир СИМЕОНОВ

„Тръгнах от хотела, но не бях сигурен, че това ще се случи. Нямаше време за реакции, когато се срещ­нахме. Тя видя пистолета и клекна да се предпази, но няма как, защото стана бързо. Стрелях един път, но право в сърцето. Аз съм добър във всичко. Ако бях престъпник, нямаше да съм тук. Щях да бъда най-добрия”.

Това са думи на Любо­мир Симеонов – човекът, който излежава 20-годиш­на присъда за убийството на банкерката от Булбанк в Бургас Павлинка Йовче­ва на 23 септември 2013 г.

Топ Преса ви представя началото на ексклузив­ната книга на Симеонов – „Размисли от килията“, из­дание на Топ Медия Прес, която може да поръчате на топ цена на телефон 0892/287-900, както и да намерите в „Хеликон“ – Благоевград.

Без да е правен опит за преструктуриране на креди­тите или, ако е имало нужда, за изготвяне на оздравител­на програма (а, уверявам Ви, че такава нужда не е имало, което се вижда в ОПР, ба­ланс, отчет), П. Йовчева, с не­подписано и неподпечатано извлечение от счетоводните книги, извади изпълнителен лист срещу „ВЕТОНИКА“.

Запозната много добре с проблемите между друже­ството и нейната група, П. Йовчева не изпълни основни нейни служебни задължения, включени в длъжностната ѝ характеристика:

– по позиция 2 – не е кон­тролирала качественото об­служване в региона на всич­ки клиенти на банката;

– по позиция 9 – не е упра­влявала ефективно директо­ра на филиал Карнобот Таня Колева;

– по позиция 16 – не е оси­гурила най-добри практики за управление на кредитна­та дейност в съответствие с осъществяваната кредитна политика;

– по позиция 17 – не е прид­вижила и проконтролирала придвижването на кредитна­та преписка и искане в съот­ветствие с чл. 45, чл. 47 и чл. 48 от Правилата на банката;

– по позиция 18 – не е сле­дила равнището на удовлет­вореност на клиентите в тясно взаимодействие с ди­ректора на УКБ Филиал Карнобат Т. Колева;

– по позиция 21 – не е докладвала на дирек­тора на Дирекция „Бан­киране на дребно“ за проблема с „ВЕТОНИ­КА“, не е осигурила не­обходимата докумен­тация, анализ, справки и отчет (или го е подве­ла);

– не е наблюдавала изпълнението на въ­трешните и външни нормативни изисква­ния и документация от страна на директора на УКБ – Карнобат Таня Колева.

Но се възползва от правото си на първи подпис в извлечение­то от счетоводните книги на УКБ за изваждане на изпъл­нителен титул, макар и по­сочена на трето място сред правоимащите в Заповед №10/13.01.2011 г.

С всички тези нарушения, неизпълнения на служебни­те си задължения и преви­шаване на правата си, тя е причинила вреда и от това са настъпили немаловажни вредни последици за „ВЕТО­НИКА“ (чл. 282, чл. 308, чл. 309 и чл. 310 от НК).

С нарушенията на чл. 51(6) и чл. 54 от ЗКИ, допуснати от УКБ спрямо посочените от мен ЕТ „Лъки – ЕС“-Здравко Василев и „Агровин“ ООД и отказа на Управление „Бан­ков надзор“ на БНБ и Бурга­ска окръжна прокуратура да извършат нужните проверки (но казват, че не са устано­вени нарушения), отнемат гарантираното ми право от Конституцията на Р Бъл­гария в чл. 19 (2), а именно: „Законът създава и гаран­тира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополи­зма, нелоялната конкурен­ция …“

До ден днешен не са ми предоставили резултатите от уж направените проверки от „Банков надзор“ на БНБ.

Налице е причинно-след­ствена връзка, в никакъв случай не би настъпило об­ществено опасното действие с отнемане на човешки жи­вот, ако в продължение на 15 месеца П. Йовчева и ней­ната група не бяха предпри­емали незаконни действия спрямо „ВЕТОНИКА“ ЕООД и мен, от които настъпиха не­маловажни вредни последи­ци, а същите действия бяха неглижирани от БНБ и БОП. В никакъв случай не би се стигнало до това престъпле­ние, ако БНБ бе изпълнила задълженията си по Наредба № 9 чл. 17 и чл. 18, чл. 80 от ЗКИ, чл. 41 от Конституция­та на Р България, чл. 42 от Хартата за основните права на ЕС. Нямаше да се стигне до тук, ако УКБ АД, институ­циите и властите бяха изпъл­нили задълженията си по чл. 41 т. 2 (а) от Хартата на ЕС за основните права на човека: „Всяко лице да бъде изслуш­вано, преди срещу него да бъде предприета индивиду­ална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него.“

Действията на Павлинка Йовчева, неизпълнявайки служебните си задължения, подпомагана от св. Таня Ко­лева и св. Екатерина Панайо­това са действия, причиня­ващи вреда с немаловажни вредни последици и са в при­чинна връзка с извършеното от мен по-късно престъпле­ние.

В нарочна молба до УКБ АД в шест точки поискахме документи от банката на ос­нование чл. 41 от Конститу­цията на Р България. Не се позовахме на на чл. 42 (Пра­во на достъп до документи) от Хартата на основните пра­ва на ЕС, тъй като УКБ АД е поела нарочен ангажимент за зачитане на основните права и следва да са запоз­нати с него.

– По т. 1 – УКБ потвържда­ва, че е подала информация­та към ЦКР – с приложените удостоверения от 31.10.2012 г. и 31.01.2013 г. доказваме, че е издаден документ с не­вярно съдържание, което е престъпление по НК, въ­преки запитването ми на 18.12.2012 г. „На какво осно­вание е посочено просрочие в размер на 100 000 лв.?“

– По т. 2 – Относно поиска­ните мнения и становища за „ВЕТОНИКА“ ЕООД, подписа­лият писмото от Управление „Клиентска удовлетворе­ност, проучвания и анализи“ е написал: В този смисъл банката не е ангажирана, не съхранява и няма правото и задълженията да предос­тавя мнения и становища…“ Ако банката „не съхранява“, както твърдят в отговора си, то те нарушават чл. 68 от ЗКИ: „Банката създава и поддържа досиета за всеки кредит с данни за клиента, основанието, условията … решението на компетентния орган …всички други данни, свързани със сключването и изпълнението на договора.“ Становищата, мненията на мениджърите са неразделна част от кредитния процес, чл. 45, чл. 47, чл. 48 от Правила­та на банката. Ако банката, както са отговори­ли, няма правото и задълженията да предоставя инфор­мация, която ме ка­сае, тя нарушава чл. 42 от Хартата на ос­новните права на ЕС и поетия от нея анга­жимент за зачитане­то на тези права.

– По т. 3 и 4 иска­нията били неясни и за да отговорят пре­цизно, трябва да по­соча дати и да имам нужните договори. Дружеството нико­га не е искало, не е получавало и няма договори, с които да възстановява загу­би, но това не пречи на и.д. Хампарцуман да гово­ри по медиите, че са ми дава­ли“един път, втори път, трети път кредити да възстановя­вам загуба“. Не пречи и на св. Панайотова да твърди пред БОС, че „ВЕТОНИКА“ е полу­чавала кредит за рефинанси­ране на кредит в друга банка. Аз нямам такива договори, банката твърди обратното, но не може да ги представи – поредна лъжа.

В изпратената хронология се вижда лъжата на св. Е. Па­найотова, че се била запозна­ла с казуса „ВЕТОНИКА“ след 23.09.2013 г., според показа­нията ѝ пред БОС. В писмото от 13. 09.2012 г. на Златанова Татяна ясно е казано, че на 28.06.2012 г. Е. Панайотова е отклонила исканата от мен среща с П. Джамбои с осно­вание, че вече съм се срещ­нал с Павлинка Йовчева и Димитър Пенков – среща в такъв формат реално не е имало.

От приложената ми молба за смяна на региона е видно, че регионалният директор П. Йовчева има отношение при смяна на филиала, но не е реагирала на искането ми от 04.10. 2012 г.

С прикрепеното към отго­вора писмо № 0126/16262 от 25.02.2013 г. отговарят на из­пратената от мен нотариална покана до и.д. Хампарцумян. Прочетете поставените въ­проси в нотариалната покана и ще установите, че въпрос­ният отговор не кореспонди­ра с поставените въпроси.

Изпратихме писмо и до БНБ вх. № 84222/10.07.2014 г. За да не отегчавам с пов­торения, вече посочихме от­говорностите на БНБ по ЗКИ и Наредба № 9, но не мога да се въздържа да цити­рам написаното в отговора: „Що се касае до изисканите от Вас документи по“одита на целия процес“ … същите представляват копия на до­говори, анекси и кореспон­денцията…“ Но това не пречи да липсва анализ на цялата финансова и нефинансова информация, както и анализ на финансовото състояние на „ВЕТОНИКА“ ЕООД. Няма анализ на самите договори, по които дружеството е пре­търпяло загуба, като по до­говор № 001 това е видно, без да е необходим специа­лен прочит. Или Управление „Банков надзор“ не знаят какво е одит, или си мислят, че аз не знам.

Излагам всички тези факти, за много от които съ­дия Марков счете, че нямат отношение към това дело, за да стане ясно, че всички тези действия (на корумпирани служители) и бездействия (на държавни институции) са ме довели до онова неадек­ватно психично състояние, в което бях изпаднал, за да предприема този безумен акт – убийството. И макар че поисках нова, повторна ком­плексна съдебнопсихологич­на и съдебнопсихиатрична експертиза, такава ми бе от­казана и от БОС, и от БАС.

Случаят с „ВЕТОНИКА“ не е изолиран случай. Ръцете на бизнеса в България се из­виват до счупване. Не може да се отрече причинно-след­ствената връзка между това, което сториха на развивания от мен бизнес и извършено­то от мен престъпление. До това състояние на безизхо­дица бях доведен от група „бели якички“, злоупотребя­ващи с властта си.

Осъзнавам какво съм извършил и ще си понеса наказанието за него, но мо­тивите, довели ме до него не са посочените в обви­нителния акт и в присъда №101/19.06.2014 г. по НОХД №364 на БОС, както и в ре­шение №126/17.11.2014 г. по ВНОХД №116/2014 на БАС.

Уважаеми касационни съ­дии, моля да ме извините, че не посочвам страниците на цитираните от мен докумен­ти по делото, но Апелативен съд – Бургас в негово пис­мо с изх. № 1845/28.11.2014 г. отказа да ми предостави копие на приложените доку­менти към делото под пре­текст, че някои от тях са били предоставени от мен, а на други съм имал копия..

ПОСЛЕДНА ДУМА НА ЛЮБОМИР СИМЕОНОВ ПРЕД ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД

С бизнеса, който управля­вах и развивах не съм бил никога богат, но ми носеше удовлетворение. Година и половина се борих с групата на Павлинка Йовчева, опит­вах се всячески да намеря разрешение на ситуацията, в която те ме натикаха, но в крайна сметка ме пребориха. Фалираха бизнеса ми умиш­лено, взеха ми всичко. Май­ка ми се наложи да отиде на 81 г. в старчески дом, децата ми се пръснаха, съпругата ми отиде да живее в дома на родителите на едната ми сна­ха, аз съм в затвора. Не само Павлинка Йовчева има се­мейство. Сами разбирате, че не съм се стремил към това.

В по-широк план, имам самочувствието, че за 40 години активен живот слу­жих и работих резултатно и отговорно за държавата и хората. През последните 17 години създадох от нищото отличен екип от млади хора и работещо и развиващо се предприятие. Годишно вкар­вахме в държавата около един милион лева и става­хме все по-добри. „Ветоника“ никога не е работила на загу­ба. Напротив, всеки, който се е докосвал и работил с „Вето­ника“ е печелил – и държава­та, и банките, и служителите, и доставчици, и клиенти… Търсени бяхме. Помагахме, колкото можем, на хора, че и на институции. Семейството и работата ми, приятелите и колегите, Родината и хората – това беше моя свят, моя живот, на който Йовчева и група посегнаха.

Нека се запитаме: защо не удовлетвориха желанието ми да сменя региона, да не рабо­тя с тях персонално?! Защото, ако се бях разделил с обслуж­ващата ме Колева и шефа ѝ Йовчева, те нямаше да могат да въздействат върху „Вето­ника“ и мен. Но аз трябваше да бъда унищожен, защото ставах лош пример – никой няма право да не изпълнява алчните им искания, никой не може да им отказва безнака­зано. Защото „така били ста­вали нещата в България“.

В мотивите на бургаските магистрати се казва, че съм развивал „защитна теза“. Ни­кой не може и няма право да защитава безсмислен и налудничав акт, като отне­мането на човешки живот, още по-малко аз. Така, че аз нямам „защитна теза“. Отка­зах се от съкратено съдебно производство и от възмож­ността, която законът ми дава да получа с 1/3 по-мал­ко наказание, защото не мога да допусна да се прикриват престъпници, за които няма правила, няма закони. Те са недосегаеми, държащи фи­нансови инструменти, зна­ещи, че който се изправи срещу парите няма шанс. Ако някой, обаче, твърди и се опитва да докаже, че ко­гато човек или група от хора в престъпно нарушение на правила, закони, консти­туция, злоупотребявайки с власт, посегне да унищо­жисемейството ми, резул­татите на целия ми живот, и аз или който и да е, не съм изпаднал в стрес и психиче­ско разтройство, то опреде­лено бих се съмнявал в про­фесионализма на такова твърдение. Не завиждам на онези институции, които прикриват престъпленията на Банката, представлява­на от Павлинка Йовчева и групата около нея. Менто­рите им не броят за човеци никого, не им пука какво се мисли за тях.

Пред следствието и Бур­гаския окръжен съд не съм си позволил да кажа нито дума, която да не се доказ­ва с документи и свидетели, точно, за да не се твърди, че „развивам теза“. Спестил съм информацията, за която не разполагам с категорич­ни доказателства. „Теза“, но невярна, развиха свидетели­те от Банката, същите, които на 01.09.2012 г., една година преди убийството, за първи път официално обвиних в злоупотреба със служебно положение. Без причина няма следствие. Посочил съм хо­рата, които на 58 години ме докараха до тук. Група банко­ви служители, ръководени от Павлинка Йовчева, убедени в тяхната недосегаемост, не­глижирайки правила и зако­ни, прикривани от държавни институции, включително и от представители на някои медии, предприеха действия да унищожат семейството ми, мен, това, което съм из­градил, всъщност, живота ми и моя свят. И се очаква аз да остана хладнокръвен, психи­чески стабилен, да си сложа безропотно главата на дръв­ника… Съжалявам, но това не ми се отдаде.

Поръчайте уникалната ав­тобиографична книга „Разми­сли от килията“, представена ексклузивно от нашия колега Веселин Стаменов, на телефон 0892/287-900, или я потърсете в „Хеликон“ – Благоевград!