Свържи се с нас

Култура

Ден на Мароко в Белица

Публикувано

на

Наричат Мароко „Перлата на Африка“. Страната, съхранила стотици занаяти, които ще бъдат представени в Белица. Хората от община Белица ще имат възможност да се докоснат до уникалната култура на кралство Мароко. 400 квадратни метра в туристическия информационен център, разположен в сградата на историческия музей ще представят традиционни марокански занаятчийски продукти.

Жителите на общината ще открият майстори на дървени и сребърни изделия. Модно дефиле на марокански женски традиционни костюми ще бъде представено от красиви момичета. Ще бъде предложена мароканска кухня, от която всеки ще има възможност да опита. Акцент на събитието е традиционната мароканска чайна церемония от мента. Ще бъдат изложени и местни специалитети от традиционната кухня на община Белица. Събитието ще бъде открито от Илхан Кючюк – евродепутат от групата на Алианса на либералите и демократите за Европа в ЕП , кметът на община Белица Радослав Ревански и Посланикът на Кралство Мароко в България Н.Пр. Закия Ел Мидауи.

„Нашата цел е освен да представим мароканската култура в Белица, по този начин да отдадем почит и на българската култура и нейните традиции. Искаме българите и мароканците да се опознаят по-добре за да могат да работят заедно. Вярвам, че това представяне на Мароко ще е много интересно за хората “ , сподели кметът на община Белица Радослав Ревански. „Като кмет на община Белица, разположена сред уникалната природа на Югозападна България, на своеобразен кръстопът между три планини Рила, Пирин и Родопите, намирам , че мароканският и българският народ са запазили автентичността си и са представители на позитивни, устремени в доброто бъдеще хора.

/trud.bg

коментара

Култура

Община Дупница помага на 7 социално слаби абитуриенти

Публикувано

на

Ученици от Гимназия „Христо Ботев“ получиха финансови помощи от Община Дупница за своето завършване и предстоящ абитуриентски бал. По молба на директора на средното училище Геновева Ризова, седем ученици без родители или от социално слаби семейства получиха средства за посрещане на празника си. Всяка година, Община Дупница подпомага със средства от бюджета абитуриенти със затруднения.

„Парите не са много, но се надявам, че все пак ще ви помогнат, за да запомните този така чакан момент, който остава в спомените ви. Дерзайте в живота, борете се. Всички сте отличници и знам, че ще влезете в университетските специалности, които искате. Съветът ми е един. Не бъдете там, само за да вземете диплома, а учете и научете“, обърна се към младежите инж. Чимев.

Учениците изказаха своите благодарности към кмета и обещаха, че ще следват съвета. „Дали ще се върнете в Дупница да работите или ще изберете чужбина, това е ваше право и всеки трябва да го уважава. Но никога не забравяйте родния си град“, обяви още инж. Чимев.

/монитор

коментара

ПРОДЪЛЖЕТЕ С ЧЕТЕНЕТО

Култура

Поклон пред героите

Публикувано

на

 „Епопея на безсмъртния Батак“ е успешна реализа­ция на един мащабен проект, осъществен с помощта на поетичното слово. Авторът, утвърденият поет и беле­трист Асен Стругов от село Гърмен, си е поставил за цел да възкреси славното дело на батачани, като започне от раждането на първите хай­дути, мине през оня „кървав земетръс“ – Априлското въс­тание, и стигне до днешния ден и оценките на историята. В края на последното стихо­творение, поместено в кни­гата, – „Размисъл на поета“, авторът казва:

… Вярвам, че вече за всички съм писал

и не забравих за други следи…

С прецизността на изследо­вател Асен Стругов е проучил всичко, свързано с участието на Батак във въстанието. Кулминацията на събитията той отразява по дати, посоч­ва дори и конкретното време в денонощието. Стъпка по стъпка поетът проследява движението на въстаниците и развоя на събитията. По­знава поименно не само ръ­ководителите на въстанието, но и много от редовите учас­тници в него. Историческата достоверност той умело съ­четава с географска точност и спечелва доверието на чи­тателя.

Достойно за уважение е и чувството, с което авторът пише за Батак. От първата до последната страница той се прекланя пред градчето, кое­то „най-българска светиня си остана“, „една геройска кре­пост на орли“. Всяко стихо­творение е поредно доказа­телство за основателността на тези твърдения.

Всичко започва в Горано­вия дом. Там единадесет смели мъже дават клетва за вярност на делото и я спаз­ват безусловно докрай. Тях авторът нарича „икони свети с образи човешки, / достой­ни за безсмъртен мавзолей“. Пак пред къщата на главния апостол Петър Горанов гръм­ват първите пушки на въста­нието в Батак през нощта на 21 април 1876 година. Сме­лите родопски чеда най-по­сле се радват на свобода! За жалост само седмица по-късно „башибозукът див налита“. Образът на врага е отблъскващ със своята от­мъстителност и жестокост. Авторът го изгражда в кон­траст с образа на въстани­ците.

Драматичността на съ­битията е представена във възходяща градация. Най-на­пред битките се водят из­вън селото („Кипи борба по стръмните баири“). Поетът задава реторичния въпрос:

… Колко битки по тия чукари

тук се водиха с грозния враг?…

Башибозукът приижда отвсякъде, но батачани не отстъпват. Когато са прину­дени да защитават селото отвътре, те превръщат къ­щите в бойни крепости. Ав­торът използва сравнение след сравнение, за да преда­де смелостта им. Паралелът със спартанските войни му се струва недостатъчен и той продължава:

… Както соколите горди в Родопа,

бранят във лютите бури гнездото…

Никой дори и не помисля да проси ми­лост. Твър­достта на въстаниците е пословична. Не случайно авторът често споменава за Балканджи Йово, чийто подвиг се пов­таря за кой ли път в онези страшни дни и нощи! И все пак най-пъл­на е анало­гията с мъ­жеството на дядо Тренда­фил Керелов, баща на трима сина, „на Батак достойните мъже“. На въ­проса, къде са синовете му, той отговаря с гордо мълча­ние. Отсичат му и ръцете, и краката и на­края го изпи­чат на ръжен. Последните думи на старе­ца са: „Аз няма да умра неот­мъстен!“

С Балкан­джи Йово е сравнен и Ата­нас Мангъров в творбата „Балада за бунтовника“. След като го оставят без крака и ръце, го лишават и от очи. В края на баладата Стругов въз­кликва:

… Такива хора раждаше Бъл­гария

и в кървавите бури възмъжа!

Поетът въз­пява подвига и на други бата­чани. Отделни стихотворения той посвеща­ва на Ангел Кавлаков, поп Нейчо Паунов, Христо Станков, Ангел Пей­чинов, Стефан Трендафилов, Тодор Нейчев, Иван Божин, Вранко Паунов, Кольо Цър­пев, Тодор Койчев, Илия Вранчев и, разбира се, на главния войвода Петър Го­ранов. Не е забравен и учите­лят Тонджаров от Самоков.

Решителност и твърдост пред лицето на освирепелия враг показват не само ба­тачани, но и батачанки. На Ангелина Божина – жена на смелия Божин войвода, по­етът посвещава стихотворе­нието „Лъвицата“. След като вижда как съсичат мъжа и с ятагани, тя скача, „настръх­нала, със поглед разярен“. С брадва се нахвърля върху убийците, давайки пример на останалите жени. В края на творбата авторът я сравнява с Баба Тонка от Русчук.

Не по-малка е смелостта на Лаза Богданова, която ав­торът нарича „баташката ор­лица“. Тя също отмъщава за смъртта на своя съпруг и се втурва в жестоката битка „с огромната сила на женския гняв“.

Възхищение и преклоне­ние буди както индивидуал­ният, така и масовият герои­зъм. Подобно на перущенци, чийто подвиг описва Иван Вазов в одата си „Кочо“, и ба­тачани защитават до смърт своя божи храм. Само една строфа е достатъчна, за да си представим неравната битка:

… Мъже, жени, деца – на смърт готови –

останали без пушки, водят бой.

Със камъни и кръстове – с ножове

възпират вражия дивашки строй…

Общата участ обединява всички в едно – мъже и жени, млади и стари. Авторът се прекланя пред тяхното един­ство, пред решимостта им да умрат, но да не се предадат.

Няма българин, който да не знае за трагедията на майки­те в баташката черква, които правят и невъзможното, за да намерят вода за децата си. Поетът говори за това пестеливо, но реалистично и с дълбок психологизъм:

… Останали без въздух – с дива жажда,

Те търсеха за рожбите вода.

Дълбока яма, от сълзите влажна,

изровиха сред черквата света…

Нямат край издевателства­та на душманите. Те хвърлят в храма кошери с пчели. Така към задушаването сред кръв и пушек се прибавя ужасното жилене на пчелите. Истински ад настава, когато на трети май през деня башибозукът успява да пробие стената. Започва една апокалиптич­на картина – и зрителна, и слухова. Дори земята стене при вида на жертвите! Творбата обаче не за­вършва пе­симистично, а с антите­зата:

„… Но всеки тук умря като герой.“

Загина­лите по време на въстанието в Батак са пет хиляди души! Много са стихове­те, в които с одически тон поет­ът Стругов възхваля­ва техния подвиг и утвърждава безсмъртие­то им:

…Слава вам, смели юнаци народни,

Ще ви запомним с геройския подвиг.

Вашата ги­бел възкръс­на във знаме

и се пре­върна – в светиня и памет.

Книгата „Епопея на безсмърт­ния Батак“ е ценна не само като поетично възкресява­не на една епична борба, но и като „тревожна камбана“, която да напомня на съвре­менниците техния дълг за за­щита на мира и свободата. С публицистична страст поет­ът издига глас против опити­те да се преиначава нашата история. Българите трябва да знаем истината за своето минало и да помним:

… Не умира в бури жилав корен –

Юлия Баймакова

Вестник “ Градът “

коментара

ПРОДЪЛЖЕТЕ С ЧЕТЕНЕТО
loading...

Facebook

КАЛЕНДАР

май 2018
П В С Ч П С Н
« апр.    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  

ПОПУЛЯРНИ