Да съживиш миналото в успешен бизнес – как местността „Боже име“ се превърна в оазис на спокойствие и презареждане!

Владимир СИМЕОНОВ

Шепа деца учат в училище „Иван Вазов“ в гърменското село Балдево. Само шест са учениците от първи до трети клас – по двама във всеки клас. Но учат заедно, в една учебна стая. В междучасията през есента берат заедно с учителя плодовете по овош­ките в двора – дюли и ябълки. После даскалът ги реди на рафтове. Взема ябълка, бели я, разрязва я, дава на всеки ученик да си вземе. Всичко това обаче се случва преди десетки години. Построено­то през 1923 година училище отдавна е затворило врати и е само спомен. Но скъп спомен. Поне за бизнесмена Иван Ежков – човекът, който възражда и оживява имота в родното си село с изгражда­нето на уникален комплекс за отдих на гости от страната и чужбина.

„Това място, където съм сричал азбуката, е свято за мен. Затова и съм запазил чина, на който съм седял. Ни­кога не съм забравял за учи­лището, защото камъкът си тежи на мястото. Когато бях на 13 години, се преместихме с родителите ми да живеем в град Гоце Делчев, ста­нахме граждани. Бях в седми клас. Момче от село оти­ва в града, сред гражданите, свит и комплексиран. Това, което можех да си позволя там, е да мечтая. Ня­мах среда в града, имах някакви при­ятели, но нещо ми липсваше“, разказ­ва днес 42-годиш­ният собственик на комплекс „Боже име“. Преди 29 го­дини всяка вечер, преди да заспи, си представял това, което вече е факт. Затварял очи и се пренасял в дво­ра на селското си училище, където били първите му съзнателни споме­ни – всяко хубаво нещо му се е слу­чило тук.

„Училището ставаше хотел и ресторант, облагородяваха се тези площи. Думата „тър­говия“ не е била на дневен ред за мен тогава, но съм си представял, че правя хотел и ресторант, които са мои, както и ферма с домашни животни. Виждах как дено­нощно посрещам приятели. Това продължи поне 2 годи­ни – всяка вечер. Затварям очи, всяка следваща вечер добавях по някакъв детайл към мечтата си“, разкрива бизнесменът. Преди години тук намерил изоставената постройка на школото и трап с бурени и трева до гърдите. Ежков признава, че е много важно в живота си да имаш и късмет. Дядо му, на когото е кръстен, му дарил имот, кой­то е в горната част на целия терен. Оказало се, че с общи­на Гърмен са съсобствени­ци, в общинската част били училището и дворът. „Някой ми подсказа преди пове­че от 15 години, че мога да купя общинската част. Про­цедурата по ликвидиране на съсобственост ми отне 2-3 години боричкания с общин­ския съвет. Купих земята и сградата на школото. В моя имот построих голяма сгра­да за хотел, но все още не е достроена. Но и това ще ста­не – ще има там СПА център с минерална вода. Исках да имам малко ранчо и водоем за риба, но плановете се про­мениха, излезе вода в имота,

ПО-КЪСНО СЕ ОТКРИ И МИНЕ­РАЛНА ВОДА

споделя Иван Ежков. „Из­веднъж водоемът ми запри­лича на механа и реших да е семеен хотел. Купих по-къс­но общинския терен. Късме­тът ме споходи и одобриха мой проект по европейските програми, за да построя ед­ноетажните къщи от камък и дърво, както и басейна за плуване. Получих около 300 000 лева субсидия, теглих и банков кредит. Комплексът отвори врати през юли 2015 година, все повече хора ид­ват, за да отдъхват тук, ра­бота има много“, казва той. Почти всичко в района е минало през ръцете му, знае всяко камъче и пирон къде са поставени. За зеленината, която грабва всеки посети­тел с красотата си, се грижи съпругата му Таня.

Мъжът вече 19 години е в ресторантьорството, а от над 2 години – и в хотелиерство­то. Много дълга и невероятна е неговата история. Кръчмар­ството го привлякло още на 16 години, ходел на съборите в Балдево и предлагал скара и бира. След военното учили­ще през 1995 г. се захванал с продажба на слънчеви очи­ла в Гоце Делчев, първият бил в този бранш не само в града, но и в региона. За хо­рата това било нещо ново. Изкарвали се много пари. През 1999 г., дошло време за първото му заведение в Гоце Делчев. Оженил се, работел в завод в града. Предложи­ли на работниците, които искали да бъдат съкратени, обезщетение от 1600 лева. Първи решил да го съкратят, бил огняр в пароцентралата. От сватбата спестили още толкова пари. „Интересна е историята на първото ми за­ведение „Ванита“, което е до сградата на общината. Имах готовност да направя една каравана на пътя за голяма­та шивашка фирма „Пирин Текс“ – имаше потенциал, много движение. Щях да предлагам сандвичи, кафе, чай. Взех караваната, стегнах я. Но един ден при разходка към центъра на мястото, къ­дето отворих кръчмата, ви­дях възрастен мъж да сади марули, да копае. Поздравих го. Той също. Попитах го дали би ми отстъпил малко място за заведение, но той отказа“, спомня си Ежков. Виждали се още няколко пъти, докато минавал покрай имота на дя­дото. Пенсионерът разбрал, че е от рода Ежкови, станало ясно, че дядото на Иван, кой­то работел в съда, някога е спасил стопанина на имота да не бъде пратен от комуни­стите в Белене. „Тогава Дядо Митьо веднъж директно ме попита колко място искам от парцела му. Показах му едно петно от около 140 квадрата. Каза ми да подготвя договор, не ми постави никакви усло­вия. Така се сдобих с договор за наем на дворно място. И започнахме строежа с някол­ко приятели на въпросната „Ванита“.

ВСЯКА ГОДИНА РАЗШИРЯ­ВАХМЕ И ПОДОБРЯВАХМЕ НЕЩАТА

След 2-3 години придоби сериозен вид. Така започна кръчмарският бизнес – от една каравана. Стана едно от най-добрите заведения в гра­да“, твърди той. Не крие, че ползвали специални прийо­ми, за да успеят. В самото на­чало не потръгнало, не били подготвени. Нито кафето било качествено, нито пържо­лата била направена добре, нямали кадри. Опит и знания им липсвали. Влизали двама души, виждали празното за­ведение и си тръгвали. Един ден Иван казал на персонала да свалят униформите и да седнат като клиенти. Влез­ли няколко души, видели, че има хора, седнали да хапнат. Веднага станали двама от служителите, обслужили ги, като се напълнили 4-5 маси клиенти, всички започвали да работят. Собственикът винаги стоял на едно и също място, на една и съща маса, за да вижда какво се случ­ва. Наблюдавал клиентите какво консумират, какви из­ражения правят при първа­та хапка от салата, от ястие. Има един тънък момент – при тръгването винаги има коментар между тях, разкри­ва бизнесменът. Когато са на вратата, той излизал заед­но с тях. Правил го десетки пъти. Чувал мненията им и научавал къде са пропуски­те. Коригирали всички недос­татъци.

„Заведението стана сред най-предпочитаните. Името му е от имената на жена ми Таня и моето – „Ванита“, мар­ката сме я запазили. След 4 години работа се усети нуж­да от по-голямо заведение за по-големи мероприятия – сватби, банкети, кръщенета. 2006 г. взех под наем едно мазе от Ловно-рибарското сдружение и то стана второ­то ми заведение – Клуб-рес­торант „Ванита“ – 200 места долу, зимна градина с още 100 места, лятна градина – 70-80 места. Интериорът бе уникален – все едно си в пещера. Вече 11 години не е променян. Идеята за него беше част от големия ми и любим проект – комплекс „Боже име“, обяснява Иван Ежков. Преди 4 години взел и трето заве­дение в Гоце Делчев – голям ресторант с 300 места на закрито и още 200 на откри­то, до реката, до Културния дом, плюс ка­фене със 70 места вътре и 150 места вън. „Всички тези заведения са направени, за да изкараме пари и ги ин­вестираме в „Боже име“, самата местност тук се каз­ва така, от древни времена е свято място, имало е цър­ковна нива. Сега аз ръководя тук нещата, а съпругата – в първата ни „Ванита“. Оста­вих другите три заведения на мои приятели, прехвърлих им бизнеса“, разказва хоте­лиерът. Той няма намерение да спира да развива компле­кса. В ресторанта сами пра­вят домашно сладко, берат и гъби. Отглеждат прасета и кокошки, имат и оранжерия за зеленчуци. Фермата за животни ще бъде разширена. На отсрещния хълм, носещ името на свети Илия, Ежков ще вдигне огромен христи­янски кръст. Ще изгради и параклис в някогашната цър­ковна нива.

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене