Свържете се с нас

Интервюта

Мечтите на един популярен актьор – Васил Драганов

Публикувано

на

 Юлия БАЙМАКОВА

В началото на седмицата известният коме­диен актьор Васил Драганов беше в Гоце Делчев като изпълнител на една от ролите в предста­влението „Бихте ли слезли от жена ми?“ на Пазарджишкия театър. Непринуден и сърдечен, той с удоволствие отгово­ри на въпросите ми.

– Господин Драга­нов, моля, направе­те сравнение между работата си в киното и в те­атъра. Къде Ви е по-трудно?

– Разлика има, и то голяма. В театъра определено ми е по-трудно. Аз съм на щат в Народния театър „Иван Ва­зов“, а да изиграеш главна роля в него, не е лесна рабо­та. Освен това не съм от кра­савците – слаби, елегантни, които просто се веят по сце­ната. На нас, така наречени­те характерни актьори, ни е по-трудно. Много е важен и жанрът. Както е известно, комедията е най-сложни­ят от всички. Що се отнася до киното, там кастингът е много важен, да се подберат най-подходящите изпълни­тели.

– Вие често влизате в обра­за на малкия човек. Смятате ли, че има още какво да по­стигнете в неговото изграж­дане?

– Продължавам да играя тази роля, защото ми е ин­тересна. Знаменити актьори като Чарли Чаплин и Тодор Колев са я изпълнявали. Дано имам шанс да изиграя още подобни образи.

– Известно е, че имате же­лание да влезете в ролята на мно­го лош човек. Какви са шансо­вете Ви в това отношение?

– В „Майстори“ по Рачо Стоянов – постановка на Народния теа­тър, имам шанс да изиграя злия човек. И в ки­ното бих могъл. Знаете ли, и в България, и по света, щом ня­кой актьор влезе в едно амплоа, всички вече го възприемат по този начин и той просто не може да избяга от него. Мо­ето амплоа се свързва с об­раза на Радко Чеканов от се­риала „Столичани в повече“, а именно на глуповат млад човек. Аз смятам, че е време да избягам от него и да изи­грая други типажи.

– Скоро на нашата сцена игра и Албена Павлова, коя­то в сериала беше майката на Вашия герой. Какво ще кажете за партнирането си с нея?

– И в сериала, и в Народния театър, а и в „Ко­миците“ имам щастието да иг­рая с колосите на актьорското майсторство у нас. Това обла­городява и учи. А за „майка“ ми и „баба“ ми (Стоянка Му­тафова) в „Сто­личаните“ мога да кажа, че не само работехме добре, но и се забавлявахме.

– Искам да Ви задам въпро­си и в по-личен план. В живота весел човек ли сте?

– Не съвсем. Знаете песен­та за тъжния клоун. Няма как да си нахилен 24 часа, ако си нормален. Имаме нужда и от малко тъга. Колкото до семейния ми живот, той е такъв, че не мога изобщо да се усамотя. Щом се прибера вкъщи, децата веднага ми се хвърлят на врата. През лято­то два месеца бяхме заедно всеки божи ден. Нямах въз­можност да си осигуря дори дозата тишина, потребна на всеки човек.

– Още ли мечтаете да по­сетите Япония?

– Да, мечта ми е. Японската култура е на изключителна висота, ако щете дори и в областта на храненето. Точ­но заради правилното хра­нене при тях има най-много столетници. Впечатлява ме и спокойствието им. През месец април, когато цъфтят вишните, много японски се­мейства отиват в овощните градини, където всяко от тях застава около едно дърво и може с часове да го съзер­цава.

– Имате ли и други мечти?

– Разбира се. Мечтая за трето дете например. Дъще­ря ми е в шести клас, а синът ми е 4-годишен. Време е за трето дете, но въпросът не е само то да бъде създадено, а и да му се осигури срав­нително добър стандарт на живот. Виждате какво е от­ношението на държавата по въпроса – смешно с тези малки детски надбавки. Представата, че щом си из­вестен, непременно си богат, е измамна. На нас също ни е много трудно. Сега играя в 14 пиеси, 7 от които – в На­родния театър. Изминавам по около 2 000 километра на седмица, но хонорарите са нищожни. Хората не вярват, че имам само тази леко очу­кана кола, с която ме виж­дат, но това е истината. Ние сме популярни лица в бедна държава.

– Почитателите Ви знаят, че обичате да рисувате. Раз­вивате ли се и в това отно­шение?

– Напоследък с дъщеря ми рисуваме натюрморти. Тя започва картината, аз я до­вършвам. Създаваме така нареченото концептуално изкуство. За мен е важно, че когато рисувам, не мисля за нищо.

– Пожелавам Ви да на­предвате във всичко, с кое­то се заемате, и да осъщест­вите мечтите си!

коментара

ВМРО

Ангел Джамбазки: Благоевградчани и жителите на кв. „Струмско“ показаха, че  пазят българския дух жив!

Публикувано

на

В Благоевград в кв. „Струмско“ се проведе грандиозен фолклорен празник – да се хванем на хорото. На концертът Илия Луков изпя едни от най-обичаните български песни, а пък танцова формация „Мездра“ водеха най-дългото хоро.

 Това е една родолюбива инициатива, която е продиктувана от стремежа да възродим народните традиции, фолклор и бит. На събитието взеха участие и 11 самодейни състава от Благоевград, които лично бяха наградени от евродепутата Ангел Джамбазки, който призова мнозинството да помним и пазим корените си, да обичаме фолклора си, и чрез него да пазим българщината.

 На т.нар. най-дълго хоро присъстваха над 1000 човека. Евродепутатът Ангел Джамбазки се обърна към всички присъстващи със следните думи:

 Уважаеми граждани на Благоевград,

 Благодаря Ви, че сте избрали да се съберете тук, за да си спомним кои сме ние българите. Точно в Благоевград – сърцето на Пиринска Македония, където живеят най-коравите българи. Когато говорим за Македония нека си кажем още едно нещо. За нас българите, Македония никога няма да бъде нито Северна, нито Южна, нито Горна, нито Долна. Тя винаги ще бъде една – братска и българска земя.


Ангел Джамбазки – Евродепутат и заместник-председател на ВМРО – Българско национално движение и Методи Байрактарски – Медиен мениджър и зам.-председател на редакционния съвет на Топ Преса…

 След концерта се срещам с Евродепутатът и заместник-председател на ВМРО – Българско национално движение Ангел Джамбазки, с който сме приятели от доста време, но етикета изисква да си говорим на Вие!

 Г-н Джамбазки, срещнахте се с хората то благоевградският квартал Струмско, как ви се сториха струмчани?

– За мен винаги е радост да дойда в Благоевград, тъй като този град е крепост на ВМРО и българщината. Връзката с хората от Пиринска Македония е изключително важна, както за мен, така и за моята организация, поради тази причина още в началото на мандата първата приемна, която открих беше тук. За пореден път благоевградчани и жителите на кв. Струмско показаха, че  пазят българския дух жив. Защото именно чрез песните, танците и традициите си сме запазили националната си идентичност.

Аз благодаря, че подарихте този празник на хората от моя роден квартал, бихте ли продължили с подобни инициативи?

– Разбира се. Отново искам да подчертая колко важни са българските традиции за мен. Това ни държи живи. В момента се наблюдава и едно своеобразно възраждане на интереса към традиционната българска фолклорна музика. Виждаме колко много фестивали на народната носия и българските обичаи има. Това е начинът да запазим своите обичаи в модерния свят. Аз винаги ще подкрепям инициативи, които си поставят за цел да съхраняват българското.

От сцената казахте, че тук в югозапада хората са най-корави от коравите българи.

– Хората от Пиринския край са доказали себе си като добри българи, родолюбци и бойци за българщината. От този край са тръгвали войводите към поробените земи на българското землище на запад и на юг от Пирин планина. Македония е и люлката на българското Възраждане. Но в крайна сметка не трябва да се делим. Всеки регион в България има с какво да се похвали. Въпреки, че трябва да се гордеем с родния си край, всички сме българи, всички сме един народ.

Много харесвам ВМРО заради твърдата позиция срещу социалния паразитизъм, как си представяте по-нататъшните мерки?

– ВМРО е първата и единствена организация, която представи цялостна завършена концепция за решаване на проблема с циганските несоциализирани групи. Време е държавата да престане с двойните стандарти по отношение на своите граждани. Циганите имат един своего рода статут на привилегирована общност, която поради електоралното си влияние може да си позволи да потъпква законите в страната. Проблем са и т.нар. „мерки за интеграция на ромите“. Голяма част от НПО-тата в страната задълбочиха проблема…

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса

 

 

коментара

Продължете с четенето

Интервюта

Велислава Апостолова: Правото и журналистиката вървят ръка за ръка

Публикувано

на

„Свърши се… Официално: Магистър по Право (Второ висше) !!!

 Написа в личният си профил във Facebook г-ца Апостолова и ние решихме да я поканим в рубриката ни „Лица От Югозапада“

Разкажете малко за себе си.

 – На 28 години съм , от Благоевград. Завърших наскоро второто си висше образование – магистър по Право в Югозападния университет „Неофит Рилски“. В същия университет завърших бакалавър по Публична администрация.

 Кой учител повлия най- много за развитието ви като личност?

– Мисля, че съществена роля в израстването ми и личностното ми развитие изигра моята класна и учителка по български език и литература от Националната хуманитарна гимназия „Св.св.Кирил и Методий“ Илонка Белева. На нея дължа главно високото ниво на езикова култура, което се стремя да поддържам ежедневно в работата си на репортер. Не мога да не спомена и приноса на директорката на гимназията Севда Марковска, която ми беше учителка по немски. От нея съм получила не само знания по езика, но и житейски уроци.

Защо избрахте да се занимавате с медии във време в което България е на 111- то място по свобода на словото ?

– Работя в информационна агенция „Благоевград нюз“. Избрах да се занимавам с медии, тъй като в днешния свят когато всичко е на показ в социалните мрежи , и все по- трудно се различава истинската от фалшивата новина, е необходимо да има млади и будни хора, които да се стремят да представят истината пред обществото, колкото и нелицеприятна да е тя. Това, че сме на последните места по свобода на словото, според мен е моментна снимка на медийната среда, която рано или късно ще се промени. Затова се изискват ежедневни усилия , не само на репортерите, но и на обществото , чиято подкрепа към разследващата журналистика е много важна.

Къде пресечната точка между правото и журналистиката?

– Правото и журналистиката вървят ръка за ръка в известна степен. Познаването на законите улеснява работата ми на журналист. Всеки човек трябва да си знае правата и задълженията и от тук произтича ролята на репортера, който е призван да устоява обществения интерес и се стреми да е в полза на хората.

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса

 

 

коментара

Продължете с четенето
Loading...
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

април 2019
П В С Ч П С Н
« мар.    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930  

ПОПУЛЯРНИ