Свържете се с нас

Култура

С плетка в центъра на Банско

Публикувано

на

 Юлия БАЙМАКОВА

„Желязна си, няма друга като теб!“ Тази оценка може­те да чуете за Бонка Виша­нина –жената, която в студ и пек, и зиме, и лете е все там, на площада до църква­та „Света Троица“ в Банско. И така вече двадесет годи­ни! Седи тя до стоката, която предлага за продан, и чака, дано някой купи я чорапи, я шапка, че с пенсийката, дето няма и двеста лева, какво по-напред?

Всъщност жената е от Кре­мен, онова, бунтовното село, чиито люде са били по – из­дръжливи и от кремък. Дядо и по майчина линия е от кре­менските комити. Сигурно на него прилича по упори­тост и борбеност. От млада е свикнала да разчита на себе си, та досега, когато вече гони осемдесетте.

Пред сергийката спира мъж на средна възраст. Оказва се, че е бил неин уче­ник и непременно държи да я поздрави. Запазил е много мили спомени от времето, когато е бил в отделенията и другарката Вишанина му е била учителка. За жалост онова време отдавна е от­минало. Добре, че е научена на труд и е от хората, които са като дя­лан камък – нався­къде пасват.

– От дете пле­та – спомня си тя. – В миналото нямаше момиче, което да не плете. Вървяхме с мулето или магарето и в ръцете ни – плетка. Мама също много тъчеше и плетеше. Как само измисляше шарките! Ние сме много деца и всички плетем, особено сестрите ми в Разлог.

Като се омъжила, Бонка също започнала да тъче, но най-много наблягала на пле­тенето. По-късно, когато грижите и станали много и се чудела как да свързва два­та края, бившата учителка започ­нала да плете чо­рапи за продан. Тъй като не мо­жела да спи, пле­тяла и през но­щта. Най-напред чорапите и били с обикновена шар­ка от два цвята. Скоро обаче же­ната разбрала, че трябва да пред­лага нещо по-раз­лично, защото конкуренцията била голяма. Така започнала да си измисля фигурка след фигурка и да прави шарките от пъстри по-пъс­три. В началото плетяла чорапите по класическия начин, с пет игли, при който начало­то е откъм пръстите. После открила по-лесен начин – с две игли, при което се за­почва отгоре и постепенно се стига до така наречената машинска или френска пета. Така и шарките се правят по-лесно. Затова не са малко плетачките, които идват при майсторката да им покаже начина и си тръгват довол­ни, че са го усвоили.

Има клиенти, които не вяр­ват, че чорапите на Бонка Вишанина са ръчна изработ­ка, мислят, че са плетени на машина. От всички видове, които тя предлага – бебеш­ки, детски, дамски, мъжки, най-много се купуват мъж­ките.

– Преди години идваха мно­го руснаци и много купуваха. Имах клиенти, които си взе­маха от мене и след година или повече идваха да ми се обадят и пак да искат чора­пи. Тогава и дъщеря ми мно­го помагаше. Тя умее всичко – и да рисува, и да тъче, и да плете.

Освен чорапи, на Бонкина­та сергия могат да се видят детски терлички, плетени шапки и битови торбички. Докато чака клиенти, жената пак плете, няма време за гу­бене. От многото работа през живота пръстите и вече са изкривени и болят, но тя про­дължава да стиска иглите .

-Духа, вее, аз съм все тук – казва тя и пак свежда глава над плетивото си.

коментара

Култура

По следите на вятъра: Лещен и Ковачевица – селата от миналото

Публикувано

на

Kакто видях Глинената къща в Лещен, замечтах си да ида в това малко селце. Когато попаднах там обаче, много повече ме впечатлиха малките калдъръмени улички, големите дървени порти, типичните за селото каменни къщи. И Родопите, които бяха и фон, и сърцевина на всичко, което тук се случваше, пише Нели Средкова в своя блог Widerland.net.

Лещен и Ковачевица са две села, намиращи се в община Гърмен, в близост до Гоце Делчев. Ние избрахме за нощувка малката и уютна къща за гости Попов. Намира се в село Марчево, но за нея ще разкажа друг път.

Ковачевица

Първата ни спирка беше Ковачевица. Паркирахме колата в началото на селото и тръгнахме. От сравнително широката улица в началото произлизаха множество мънички и съвсем тесни улички, които се виеха между къщите. Къщи, издигащи се на няколко метра височина. Изградени от камък и дърво. Студени и неприветливи. Но очарователни. И само саксиите с червени цветя им вдъхваха живот. Всяка къща се беше затворила зад дебели каменни огради и високи дървени порти. Ключалките дори на същите тези порти бяха майсторски изваяни. Често надничах зад тях в Лещен, но виждах, че вътре е пусто. В Ковачевица не беше така – имаше хора, навсякъде нещо се случваше. Вършеше се работа, някои цепеха дърва, други – работеха по къщите си. Имаше глъчка и живот.


Снимка: Тургут Махмудов / Turgut’s Photos

Разходихме се по малките улички, потопихме се в тази вековна атмосфера, съхранена до днес. Смята се, че селото е основано през 17-ти век, а през 20-ти е обявено за исторически и архитектурен резерват. Това в и причината, поради която тук повечето къщи са реставрирани. Когато попаднах тук, се почувствах сякаш съм в една малка и отдавна измислена приказка. Друг свят. Като завръщане в миналото е. И всичко тук го потвърждава – и къщите, и портите, зазидали ги зад себе си, и големите каменни плочи, представляващи покриви, и малките цветчета, и безкрайната шир…

Селото не беше голямо, затова и обиколката ни не продължи твърде дълго. Направиха ми впечатление и хората, които продаваха билки и мед в началото на селото. От там всеки може да си купи различни сладка, сиропи и билки – всичко чисто и натурално.

На връщане нямаше как да не забележа красивата панорамна гледка, разкриваща красотата на планините. Селата са разположени в Западните Родопи, ето защо гледката през цялото време е впечатляваща. Но тази панорама не се забравя. Седиш на ръба, там където земята свършва, а пред себе си виждаш безкрая на фона на небето, по което са се разлели жълти-оранжеви и розови цветове…


Снимка: Тургут Махмудов / Turgut’s Photos

Вечерта се върнахме в Марчево. Пренощувахме в къща за гости Попов, хапнахме вкусна храна, непосредствено до камината, която гореше цяла вечер, а на сутринта се отправихме към Лещен – малкото селце, приютило в себе си и Глинената къща.

Лещен

Беше рано и още студено. И тук, както в Ковачевица, къщите бяха изваяни от камък и дърво, а уличките малки, тесни и виещи се около тях. Една такава ни отведе и до Глинената къща, за която отдавна си мечтаех. Малка и симпатична, разположена в също толкова малко дворче. Изградена е от глина, покривът е сламен, а от верандата ѝ се разкрива гледка към планината. Всеки детайл тук е изпипан и на място – етажерките, несиметричните прозорци, глинената пейка… Нощувката тук вероятно би била незабравима. Но едва ли е много приятно на сутринта да установиш, че десетки туристи са наобиколили твоето местенце и смело се опитват да надзърнат през малките прозорчета.


Глинената къща, известна още като къщата на Флинстоун​. Снимка: Тургут Махмудов / Turgut’s Photos

Тук, в Лещен, можете да разгледате различни произведения на изкуството, намиращи се в галерията на селото. А на тръгване не забравяйте да си купите от вълшебните горски билки. Аз си взех борови връхчета и бих ги препоръчала на всеки. Винаги, когато си направя чай от тях, се връщам в тези отдалечени селца в Родопите. А ароматът на борова гора се разнася из цялата стая.

Автор: Нели Средкова / Widerland.net

коментара

Продължете с четенето

Пиринско дело

Вълшебното село Пирин

Публикувано

на

Фотографът Александър Караджов ни кани на вълшебна разходва до село Пирин, за което знаят само заклети търсачи на красиви места, останали в страни от утъпканите туристически маршрути. Живописното планинско селце изглежда като сюрреалистичен филмов декор, но снимките на Александър Караджов ни доказват, че дървените къщи, тесните улици, нанизите от чушки… са съвсем истински, автентични, български.

Село Пирин се намира в планински район, на границата между Среден и Южен Пирин. Разположено е в живописна местност до течението на река Пиринска Бистрица. Селото, в което живеят по-малко от 100 жители, най-вече жени, е близо до гръцката граница и е само на 36 км от Кулата и на 55 км от Сандански.

Да се разходим заедно до село Пирин!

коментара

Продължете с четенето
loading...

Facebook

КАЛЕНДАР

септември 2019
П В С Ч П С Н
« авг.    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  

ПОПУЛЯРНИ