Мечтите на един популярен актьор

 Юлия БАЙМАКОВА

В началото на седмицата известният комедиен актьор Васил Драганов беше в Гоце Делчев като изпълнител на една от ролите в предста­влението „Бихте ли слезли от жена ми?“ на Пазарджишкия театър. Непринуден и сърде­чен, той с удоволствие отго­вори на въпросите ми.

– Господин Драганов, моля, направете сравнение между работата си в киното и в те­атъра. Къде Ви е по-трудно?

– Разлика има, и то голяма. В театъра определено ми е по-трудно. Аз съм на щат в Народния театър „Иван Ва­зов“, а да изиграеш главна роля в него, не е лесна рабо­та. Освен това не съм от кра­савците – слаби, елегантни, които просто се веят по сце­ната. На нас, така наречени­те характерни актьори, ни е по-трудно. Много е важен и жанрът. Както е известно, комедията е най-сложни­ят от всички. Що се отнася до киното, там кастингът е много важен, да се подберат най-подходящите изпълните­ли.

– Вие често влизате в обра­за на малкия човек. Смятате ли, че има още какво да по­стигнете в неговото изграж­дане?

– Продължавам да играя тази роля, защото ми е ин­тересна. Знаменити актьори като Чарли Чаплин и Тодор Колев са я изпълнявали. Дано имам шанс да изиграя още подобни образи.

– Известно е, че имате же­лание да влезете в ролята на много лош човек. Какви са шансовете Ви в това отноше­ние?

– В „Майстори“ по Рачо Стоянов – постановка на На­родния театър, имам шанс да изиграя злия човек. И в кино­то бих могъл. Знаете ли, и в България, и по света, щом някой ак­тьор влезе в едно ам­плоа, всички вече го възприемат по този начин и той просто не може да избяга от него. Моето амплоа се свързва с образа на Радко Чеканов от сериала „Столичани в повече“, а именно на глуповат млад човек. Аз смятам, че е време да избягам от него и да изиграя други ти­пажи.

– Скоро на нашата сцена игра и Албена Павлова, коя­то в сериала беше майката на Вашия герой. Какво ще кажете за партнирането си с нея?

– И в сериала, и в Народ­ния театър, а и в „Комиците“ имам щастието да играя с ко­лосите на актьорското май­сторство у нас. Това облаго­родява и учи. А за „майка“ ми и „баба“ ми (Стоянка Мутафо­ва) в „Столичаните“ мога да кажа, че не само работехме добре, но и се забавлявахме.

– Искам да Ви задам въ­проси и в по-личен план. В живота весел човек ли сте?

– Не съвсем. Знаете песен­та за тъжния клоун. Няма как да си нахилен 24 часа, ако си нормален. Имаме нужда и от малко тъга. Колкото до семейния ми живот, той е такъв, че не мога изобщо да се усамотя. Щом се прибера вкъщи, децата веднага ми се хвърлят на врата. През лято­то два месеца бяхме заедно всеки божи ден. Нямах въз­можност да си осигуря дори дозата тишина, потребна на всеки човек.

– Още ли мечтаете да по­сетите Япония?

– Да, мечта ми е. Японската култура е на изключителна висота, ако щете дори и в областта на храненето. Точ­но заради правилното хра­нене при тях има най-много столетници. Впечатлява ме и спокойствието им. През месец април, когато цъфтят вишните, много японски се­мейства отиват в овощните градини, където всяко от тях застава около едно дърво и може с часове да го съзер­цава.

Цялото интервю четете само във вестник ТОП ПРЕСА югозападният таблоид!