На Преображение Господне Христос е доказал божествения си произход – ето какви са обичаите и поверията

Преобразил Си се на планината, Христе Боже, 
като Си показал на Твоите ученици славата Си, доколкото можеха, 
да възсияе и над нас, грешниците, Твоята присносъща светлина 
с молитвите на Богородица, Светодателю, слава на Теб.

Разказът на светите евангелисти за Христовото Преображение

„Истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят Сина Човечески да иде в царството Си„. (Мат. 16:28)

„И след шест дни Иисус взе със Себе Си Петра, Иакова и Иоана, брат му, и възведе ги насаме на висока планина; и се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина.

И ето, явиха им се Мойсей и Илия, разговарящи с Него. Тогава Петър отговори Иисусу и рече:

Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия.

Докле още той говореше, ето, светъл облак ги засени; и чу се из облака глас, който казваше:
Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте.

И като чуха това учениците, паднаха ничком и твърде много се уплашиха. Но Иисус, като се приближи, допря се до тях и рече: станете и не бойте се!
А те, като подигнаха очи, не видяха никого, освен едного Иисуса.

И когато слизаха от планината, Иисус им заповяда и каза: никому не обаждайте за това видение, докле Син Човеческий не възкръсне от мъртвите.

А учениците Му Го попитаха и думаха: защо пък книжниците казват, че първом Илия трябва да дойде? Иисус им отговори и рече:

Илия първом ще дойде и ще уреди всичко; но казвам ви, че Илия вече дойде и го не познаха, а сториха му, каквото си искаха; тъй и Син Човеческий ще пострада от тях.

Тогава учениците разбраха, че Той им говори за Иоана Кръстителя.“
(Мат.17:1-13)

Свето преображение Господне

Тоя празник е установен в първите векове на християнството и ни напомня едно от най-важните евангелски събития – явяването на Господа в небесната слава пред трима от учениците Си. Юдеите не узнали в Христа очаквания Месия. Те старателно изучавали пророчествата, но превратно тълкували техния смисъл и мислели, че очакваният Месия ще ги освободи от робството на чужденците, ще възвеличи със земна слава и ще седне на Давидовия престол. Юдеите не разбрали, че в пророчествата се говори за небесно, а не за земно царство, за вечни блага, а не за светски изгоди. Дори самите апостоли не били съвсем чужди на подобни земни помисли, макар и да повярвали, че Иисус е очаквания Месия. Те също се надявали, че Иисус Христос ще възстанови израилското царство, спорели помежду си кой от тях ще бъде тогава най-голям. За тях било недопустимо, че Иисус Христос, Син Божи и Спасител на света, ще понася страдания и унижения от людете. Това им се показало несъвместимо с Неговото величие и слава.

Господ обаче често беседвал с учениците си за Своите страдания. Той казвал, че Нему предстои да бъде отхвърлен от първосвещениците и книжниците, да бъде убит и на третия ден да възкръсне. Сърцата на учениците се изпълвали със скръб от тия думи и Петър, който малко преди това изповядал Божеството на Спасителя, Му казал: „Пази Боже! Това, Господи, няма да стане с Тебе!“ Но Спасителят строго укорил Петър и му казал, че той мисли не за онова, що е Божествено, а за това, що е човешко.

Скоро след тая беседа с учениците Си, за да укрепи вярата им и да ги отвлече от земни помисли, Господ се показал на трима от апостолите в небесна слава. Като взел със Себе си Петър, Яков и Йоан, Той се изкачил с тях на Таворската планина в Галилея. Тук Той се отдалечил малко от тях и започнал да се моли. Учениците в това време заспали. Когато се пробудили, видели Иисус преобразен: лицето Му се изменило и светело като слънце; дрехите Му станали бели като сняг. С Него имало двама мъже, сияещи от слава, Мойсей и Илия, които беседвали с Него за предстоящите Му страдания и за края Му в Йерусалим. Петър, поразен от това, което виждал, казал на Иисус: „Господи, добре е да останем тук. Да направим три сенника: за Тебе един, един за Мойсей и един за Илия!“ Като говорел, изведнъж светъл облак осенил всички и из облака се чул глас, който казвал: „Този е Моят Син възлюбен, в Когото е Моето благоволение! Слушайте Него!“ Учениците от страх паднали ничком. Но Господ се допрял до тях и им казал: „Станете, не бойте се!“ И като станали, те видели само Иисус Христос в обикновения Негов вид. Те слезли от планината. А Той им забранил да говорят за това, което видели, докато Син Човечески не възкръсне от мъртвите.

Това събитие било предназначено да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания и да укрепи вярата им. Учениците чули гласа на Самия Бог; двама най-велики представители на Стария Завет – Мойсей и Илия, засвидетелсвали със своето явяване, че Иисус е действително Оня, за Когото предсказвали пророците. Окръжени от небесна слава, тия св. мъже беседвали с Иисус Христос за Неговите спасителни страдания и доброволна смърт. Най-после, това чудно явление трябвало да отвлече апостолите от земните помисли за величие, като ги направи свидетели на небесната слава на Христа.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Обичаи и поверия

На днешния ден вярващите се причестяват след петдневен пост, като в чест на празника се позволява риба. В литургията на българските православни храмове се прибавя специално молитвено песнопение за „Освещаване на гроздето“.

Това е денят, в който се бере първото грозде и се раздава на близки и съседи, след като се благослови с молитва и се прикади от свещеника в църквата. Вярва се, че в нощта срещу Преображение, също както и на Богоявление, в небето се отваря Божията врата и сам Господ се показва на нея. Само праведният може да види тази врата и каквото си поиска в този миг, Господ ще му го даде. Затова през нощта майките държат децата си будни, карат ги да гледат към небето, дано видят, когато се отворят небесните порти, та да се помолят за голямо богатство и късмет.

Според народните вярвания от Преображение Господне „лятото се пречупва“ и времето се преобръща – върви към есента и студа. Времето се преобразява, дните и нощите застудяват, а водите в изворите и реките изстиват, и вече не стават за къпане.