Деси Тагарева – ‘’Перлата’’ в сърцето на Пирин планина

Стотици изоставени къщи, грохнали под тежестта на времето и нищетата, накацали плътно една до друга по стръмните брегове на реката. Разнебитени покриви и прозорци с избледнели парцаливи пердета, зад които плахо надничат призраци от миналото. Разпадащи се зидове, а в цепнатините им вятърът си тананика зловеща мелодия. Малки дървени балкони с липсващи парапети или продънен под,врати изкривени, стенещи на пантите си с гласа на плачещо дете. Сокаците – мрачни, тесни, едва проходими. И зад всеки ъгъл – очертанията на старата църква и тя самотна и безмълвна.

Добре дошли в село Пирин ! Тук, в най-потайното кътче на планината, господари са тишината и … забравата. Самотата, бедността, разрухата и дори грозотата понякога придобиват необясним чар, който те хваща за гърлото, а меланхолията неканена се прокрадва в душата. И там насред дивата красота на селото и аромата на труд, любов и погубени надежди преди 23 години се ражда‘’перлата’’на Пирин – Десислава Тагарева.

Сякаш орисница е омагьосала изгубеното в Пирин планина село – да застине във времето, да опустее и да потъне в мълчание, да се сроди с вечността и да омае младото момиче, което заминава за столицата, където завършва висшето си образование и се омъжва. На сватбата си Деси избира да облече шаферките с цветовете българското знаме, с което демонстративно заявява любовта си към род и родина, а носталгията и тъгата по дома и необятната шир на планината я връщат отново тук, за да отглежда дъщеря си.

Автентичните носии, които са част от битието на Деси въплъщават и съхраняват традициите, изразени в дрехи на невяста или на лазарка.. Така младото момиче посреща стоически тежките зими, изолацията, бедността и самотата с тих, с горд поглед взрян във балкана и дъх на неразказани истории от миналото.