Бюджетът не ни стига най-вече за по-пълноценното организиране на музейните мероприятия

Христина Цонева е родена в Благоевград. Първо завършва ПМГ „Акад. С. П. Корольов“, а след това факултета по История в СУ. По-късно продължава с докторантура във Виенския университет. Христина Цонева е била специалист в отдел „Археология” към музея.
Тя е новият директор на Регионалния исторически музей – Благоевград, като зае длъжността след успешно защитена концепция на тема „Развитие и утвърждаване на Регионален исторически музей като водещ институт в Югозападна България”.

Регионален исторически музей-Благоевград е културен, научен и образователен институт, който съхранява и популяризира хилядолетната история и непреходната красота на Пиринския край.
Основан преди повече от половин век – през 1952 г., днес музеят притежава внушителен фонд от над 160 000 културни ценности.
Експозиционната площ на РИМ-Благоевград е разгърната на четири нива и показва природното богатсто, археологическото, историческото и етнографското наследство на Благоевградска област, както и борбите за просветна, църковна и политическа независимост на българското население от региона.
Биорзнообразието в Пиринския край е представено чрез научни сбирки от скали и минерали,от защитени и редки образци на природата – ендемични растения, гръбначни и безгръбначни животни.
Съществена част отекспозицията е посветена на материалната и духовна култура от неолита и халколита.
С изключителна стойност са материалите от епохата на траките – глинена мегарска купа и въоръжение на тракийски войн от края на IV – началото на III век пр. Христа; колекция от изящно изработени глинени лампи; грациозни теракотени женски и животински фигурки.
Музеят опазва изключителни по рода си културни ценности от периода на Българското възраждане, сред които особено място заемат; първото печатно издание на „История славянобългарска” от 1844 г.; „Неделник” на Софроний Врачански от 1868г.; ценни документални материали, между които 24 писма на Гоце Делчев.
Сред безценното богатство на музейния фонд се открояват и колекциите от картини на Златю Бояджиев, рисунки на Владимир Димитров – Майстора, живописни творба на Стоян Сотиров.
През 2010 г. РИМ – Благоевград стана първият музей в страната, в който бе резлизирана интерактивна експозиция по археология и екология за деца „Музеен детски кът” по проект „Подобряване работата на българските музеи с деца и млади хора”.

– Каква беше изминалата година за Регионален исторически музей – Благоевград?
– Изминалата година за Регионален исторически музей – Благоевград беше успешна. Тя завърши с общо посещение от 14 500 души, което е сравнително добра пoсещаемост. Можем да се похвалим с организирането на доста изложби – над 20, в които сме показали богатството и ценностите на Югозападна Бълагария, богатството, което се съдържа в нашите фондове. Някои от по-емблематичните изложби се подготвиха за 18 май, когато традиционно се включваме в европейска инициатива „Нощ на музея”. Други по-големи мероприятия, които сме имали през изминалата година е организирането на Международна научна конференция под наслов „Националната идея от Сан Стефано до Букурещ 1878-1913 г.”
Що се отнася до археологическите открития и разкопки, които сме провели през изминалата година – продължава съвместната ни работа с община Стумяни и Фондация Балканско наследство. С тях работим по проект за проучването на праисторическо селище в Илинденци, местността Масовец. Този проект ще продължи и през идната година.
Продължиха проучванията на наши колеги в Никополис Ад Нестум, античен и късноантичен град при с. Гърмен и Самуиловата крепост във връзка с проект, който се разработва от община Петрич.
– Можем ли да кажем, че сте доволна от посещаемостта на музея или има какво още да се очаква?
– Имали сме и по-добри години като посещаемост. Има какво още да се очаква. Хубаво е да се работи върху привличането на повече детска публика. Анализът, който направихме в края на годината показва, че имаме много малка посещаемост от чужди граждани. В тази насока е добре да се помисли как да ги ривлечем.
– За какво стига и за какво не стига бюджетът на Регионален исторически музей – Благоевград?
– Бюджетът не ни стига най-вече за по-пълноценното организиране на музейните мероприятия. За стопанската база средствата също не са ни достатъчни. Тя е вече доста остаряла. Основен ремонт на музея не е правен, откакто е построена сградата. В тази посока бихме се радвали да се отпуснат средства за основни ремонти дейности. Отоплението в експозиционните зали е слабо и това пречи за по-пълноценната ни работа.
– Какво е най-голямото Ви предизвикателство като директор на музея?
– Най-голямото предизвикателство за мен в бъдеще смятам, че ще бъде организирането и представянето на движимите културни ценности по нов начин, използвайки новите технологии, за да бъдем по-интересни и по-любопитни за публиката. Смятам, че едно представяне на културното ни наследство чрез новите визуални техники – холограми, 3D визуализации, ще ни помогне да привлечем повече туристи, повече посетители.
– Какви качества трябва да притежава един директор на културна институция и защо Вие решихте да се нагърбите с тази не много лесна задача?
– Може би оптимизмът е това, което ме движи напред. Положително настроен човек съм и искам да видя как нещата вървят в правилната посока.
– Какъв е начинът за привличане на повече туристи?
– Може би традицията и възпитанието. Традицията е тази, която обикновено ни учи какво е полезно, кое е правилно и как да го направим. Възпитанието е нещо, което ни се дава. Ние го приемаме и трябва да осъзнаем, че обществото също има своя дял за възпитанието на младите хора. Като музейна културна институция ние сме хората, които възпитаваме в опазване на културното наследство и това е една от задачите ни. Хората не само трябва да идват в музея, да разглеждат и да се любуват, но и да осъзнаят, че трябва да опазват културното наследството. То е нашата памет.
– Как се съхраняват експонатите през годините?
– Към музея имаме чудесна лаборатория по реставрация и консервация, където работят четирима специалисти. Всеки един от тях е много добър в областта, в която работи. Тяхната работа е изключително важна, тъй като те вдъхват нов живот на културните ни ценности.
– За финал може ли да ни кажете какво да очакваме от музея през тази година?
– През новата година сме предвидили много мероприятия. Главните са във връзка с честванията на 1000 г. от Самуиловата битка при Ключ – в планина Беласица. Другата ни голяма идея е около честванията на светите братя Кирил и Методий. Също така бихме искали за „Нощ в музея” да организираме видео арт културно-историческо наследство, където отново да представим културното наследство, пречупено през погледа на визуалните изкуства. По този начин целим да привлечем повече посетите за „Нощ в музея”.