Незададените въпроси пред министъра на регионалното развитие – Десислава Терзиева

Повече от месец след регионалната министерска совалка в Неврокопско, надеждите за промяна в Поликлиниката и в МБАЛ „Ив. Скендеров” Гоце Делчев окапват като пресъхналите цветя в лекарските кабинени на завеждащите отделения доктори, поставени по повод, но „прекалено обгрижвани.”
Приготовленията по посрещането на министъра на регионалното развитие – Десислава Терзиева протичаха до късно през нощта, преди обявения за посрещането й ден – 7 февруари, т.г. Лекари и фармацевти не скриха недоволството си от работата на кметството и министершата, в подпомагането на лечебното заведение в града и след преминаването на официалностите.
Репортерска обиколка посети д-р Харисков – лекар с 28-годишна практика в Рентгенология, завеждащ отделение за целия този период, както и д-р Шопов – завеждащ Ортопедия, небезизвестни със своя професионализъм.

„Тук практикуват лекари с над тридесет години стаж в болничната помощ”, каза д-р Румен Харисков. „Повечето от нас са на възраст над 55 години и се чудим, как като премине нашето поколение ще продължи да се изпълнява работата, която е преди всичко дълг и борба за спасяване на човешкия живот. Знаем, когато министър дойде, минаваме по тържествената част, изговорят се приповдигнатите речи, а ние не искаме да се вгорчава празненството. Въпросите, които ме вълнуват не са малко – първо искам да попитам, как смятат да задържат младите лекари тук, след като в една нормална държава се отделят от 10-15% от брутния вътрешен продукт за медицина, а в България това са едва 4% и няма добри реформи. Обществена тайна е, че със завършването си младите специалисти остават да практикуват в големите градове – София е предпочитана или бягат в чужбина, където намират нормално развитие на кариерата си, там се чувстват и оценени и уважавани”.

– Как се задържат млади специалисти, д-р Харисков? Къде е разковничето за преодоляване на тази негативна тенденция?
– Всеки млад лекар мечтае да вземе специалност, да практикува и специализира едновременно, такъв е случаят с единия от синовете ми, който завършва медицина. В Германия, например, млад лекар започва със заплата от над 2000 евро, някъде дори и над 4000 евро, а тук стартовата заплата беше около 500 лв. последно, материалната база е под всякаква критика, да, има европрограми, но и тази мода ще мине, и това кранче ще спре. Решение има разбира се и то е съвсем просто – да се върне добрата част от старата здравна система – да се прави всичко, което можем тук – на място, независимо, дали има клинична пътека или не, но да се прави, защото специалистите са на лице, но не се разрешава официално, ако съответната клинична пътека отсъства.”

– МБАЛ обслужва над 75-80 села, как смогвате с този голям регион, какво не достига?
– Да, това е реалността, вече пет общини влизат под нашето обслужване, в т.ч. и Доспадска община, Бръщен, Змеица, откакто затвориха болницата в гр. Девин. А моят въпрос като лекар е, защо се разби лабораторията, ето, тук благодарение на мен и на още един колега се откриват над 20% от туморните заболявания на пациентите – успяваме успешно да разчитаме мамографиите, това е факт, но това се базира на много натрупан опит, макар че още поне един млад специалист винаги би бил от полза. Нямаме и елементарното – линейки, общинския съвет нищо не прави по въпроса – грубо може да звучи, но това е самата истина, регионалната министърка– също, но при една тежка катастрофа с пострадали – ние ще сме виновни. Видяхте, какво стана при Гергана Кюмкова, младата жена от с. Гърмен – докарана беше с полицейски опел, нашата линейка я нямаше на разположение, а там е имало много деца, имали са късмет. Закриха Очно и ушно отделение, операционната не функционира, затворен е кабинета по СПИН, нямаме Кръвна банка, чакаме на благоевградските колеги да ни изпратят с линейката банки, в случай на спешна нужда. А когато стане непоправимото – казва се, че е лекарска грешка, но лекарска грешка ли ще е, че нямаме възможност да прелеем кръв и чакаме с часове пропътуването на помощта от Благоевград?”

На д-р Шопов, който беше предубеден към местната журналистика и сподели с горчивина, че всеки път се изопачават думите му и съвсем не му е до интервю, успяхме да зададем въпросите:

– Какви са очакванията след официалната визита на г-жа Терзиева и какви въпроси не трябва да останат без отговори?
– Омръзнало ми е да слушам обещания и да гледам, как лекарите се примиряват и си траят с цялата неразбория в Здравната система. Въпросите са си много стари, но няма кой да ги реши – много им порасна работата и на кмета и на министърката, та ги забравят. Този отговор никой няма да ви го даде, защото всеки се пази от изказвания.
Ето, първи въпрос – най-належащ – кога ще имаме в Гоце Делчев наша кръвна банка? Знаете ли, какво стана, при най-пресния случай с Кюмкова – от 10 ч сутринта до вечерта – около 17ч. ние нямахме кръв за преливане – абсурден факт, просто тя извади невероятен късмет, че е жена, защото мъж в това шоково състояние не бил издържал никога. Колегата д-р Киричев три дни ходеше бял като тебишир, защото знаеше, че ако непоправимото се случи – той ще носи отговорността, а не липсата на кръвни продукти му ще послужи за оправдание. Вторият ми въпрос е – кога в Г. Делчев ще имаме собствени линейки – най-малко три и оборудване, нови специалисти, които да поемат в натоварен график? Виждате ли, ние също като вас – журналистите, поставяме въпроси и понякога не получаваме отговор – но по тези двата прекалено много време нищо не се прави.

– Колко лекари работите в Травматология? Помагат или пречат въведените клинични пътеки?
– Тук сме четирима колеги, травматолози, но трудът ни не е нормално заплатен, правят се някои промени, но не и радикални. Въпреки че ако се направи това, което се е правило преди въвеждането на клиничните пътеки – според възможностите на екипите – дори и без клинична пътека, тогава ще има и по-добра резултатност да помагаме в нужда, а не да изпускаме пациенти. Когато няма клинична пътека и да можем да помогнем, няма регламент за тази помощ – това е трагичното. По този проект трите милиона потъват като в бездънна яма – вярно, някои отделения ще си отдъхнат технологично, но при нас нещата си остават все същите.

Лекарската и аптекарската практики са взаимосвързани, потърсихме гледната точка на две дами, магистри-фармацевти, намерихме ги в лицата на г-жа Мария Агова, която е с 33-годишен стаж по специалността си и г-жа Лимонка Поппетрова – с около 43-годишен стаж, по думите й, и двете практикуващи аптекарки в не безизвестната аптека „Марешки” в центъра на града срещу стария съд, на „ул. Христо Ботев”.
Те са на работа по цял ден и са нямали възможност да бъдат на пресконференцията, дадена по случай завършването на проекта „Преустройство и преобразуване на помещения в МБАЛ „Иван Скендеров”, но добрата новина не остава скрата за клиентите на аптеката, които от дни не спират да коментират, че след проекта трябва да има още участия и за отлагани през подобрения. Скендеровата болница е тема на разговор още преди повече от десетилетие – нещата са ясни, действията трябва да бъдат по-прозрачни отвсякога.

– Г-жо Агова, знаете ли, какво е новото оборудване, което получи МБАЛ – Г. Делчев?
– Да, чула съм, че имаме нов скенер, модерен ехограф, рентгенов апарат с нововъведени техники, компютърен томограф и някакви по-дребни уреди и се радвам, че с този проект донякъде ще се позакърпи положението технологично, голям район сме, жизненоважно е за имаме съвременно оборудване, само лекарски талант не е достатъчен.

– Относно аптеките, кой въпрос е със злободневна актуалност?
– Според мен това е въпроса за правилната дислокация на аптеките в околията, така че и в най-отдалечените села да има лекарствено снабдяване. Някъде има струпания на аптеки, а има села, като Дъбница, където няма нито една действаща аптека и хората трябва да пътуват поне час, за да си закупят животоспасяващо лекарство или дори за най-дребното – превързочни материали или нещо срещу грипа, сега е такъв сезона, необходими са и превантивни мерки, а има хора, които изчакват ден-два, докато имат възможност да пътуват до града.

– Знаете ли колко аптеки функционират в Гоце Делчев?
– Да, тук са около 17 на брой, които са достатъчно добре снабдени, за да посрещнат нуждите на болните, но знаем че има лекарства от първа необходимост, които липсват на пазара, а малко се прави от институциите за внасянето им на достъпни цени – само за онкоболните колко разправии има, но един регионален министър може много да направи, стига да има желание.

– Г-жо Поппетрова, кой е най-наболелия въпрос на работното Ви място, като фармацевт?
– Безспорно за мен това е въпросът с изписването на рецептите на ръка, а е важен, защото процесът е трудоемък, възможни са допускане на грешки при разчитането и това да е фатално за пациента, закупил погрешното лекарство. В Америка например този проблем е довел до множество смъртни случаи, при нас нещата се случват много бавно в правилната посока, разтропват се компетентните само след тежък инцидент – дотогава се действа мудно и се отлагат решения, това го тълкувайте като критика към министър Терзиева. Надеждите ни са, че с въвеждането на електронна рецепта нещата ще се нормализират и в нашия бранш..

По програма – „България- Гърция 2007-2013 година” за болницата миналата година бяха осигурини три нови придобивки за АГ-отделението, както и модерна ултразвукова система за образна диагностика, но за съжаление раждаемостта е с отрицателен естествен прираст – за миналата година само около 600 са новородените.
От запитаните никой не посмя да коментира, доколко новата техника ще е от полза за изменение в положителен аспект на негативната статистика, знае се, че всеки който има финансова възможност търси помощта на специалисти от големите градове, дори за усложнения и раждания ежедневно се пътува до Благоевград или до частни клиники в Софийско.
Похвална беше иинициативата на община Гоце Делчев и подкрепата на Готфрид Мюлер от фондация „Символ на надеждата” за МБАЛ „Иван Скендеров”, която получи преди седмици нова и изцяло оборудвана линейка за транспортиране на пациенти в тежко състояние, но с това броят на линейките едва ли е напълно достатъчен за безпроблемното покриване на региона, при възникване на спешни случаи.