Гоцеделчевецът генерал-лейтенант Андрей Боцев, началник на отбраната: Армията се нуждае от 800 попълнения всяка година

Роден е на 26 ноември 1959 г. в Гоце Делчев

Завършва ВНВУ „Васил Лев­ски“ във Велико Търново, а след това Военната академия „Г. С. Раковски“ и Генералщаб­ния факултет на академията

От 1981 г. насам изминава всички стъпала в Сухопътните войски

От юни 2014 г. до март 2017 г. е командир на най-големия вид въоръжени сили

От март 2017 г. е началник на отбраната

Има множество отличия, сред които награден знак „За вярна служба под знамената“ и медал „За отличие в БА“

– Ген. Боцев, какви мер­ки за сектор „Сигурност“ и в частност за Българската армия бяха набелязани на последното заседание на Консултативния съвет за на­ционална сигурност (КСНС)?

– Заседанието на КСНС беше много полезно и посве­тено изцяло на въпросите за националната сигурност. То бе наложително на фона на анализите за бързо проме­нящата се ситуация не само на Балканите, но и в света. Всички участници бяха еди­нодушни и се взе решение за ускорена реализация на трите проекта за модерни­зация на въоръжените сили – ВВС, ВМС и СВ. Още мина­лата година, при срещите ни в Народното събрание, поли­тическите сили приемаха, че проектите трябва да се раз­виват ускорено.

На заседанието на КСНС беше постигнато съгласие до края на 2017 г. да се ак­туализира Стратегията за национална сигурност и да се усъвършенства норматив­ната уредба, която регламен­тира устройството и функ­ционирането на системата за управление и защита на националната сигурност и включените в нея органи и структури. Като основен при­оритет бе набелязано и по­пълването на личния състав в Българската армия и в сек­тор „Сигурност“ като цяло, за повишаване на неговата мотивация, квалификация, оборудване. Решено беше до 20 юни тази година да бъде изготвен анализ и предложе­ния за перс­пективите за интегрирано развитие на сектора в петгодишен период, който да дава по-го­ляма яснота.

Разчитаме на разума и професио­нализма на отговорните представите­ли на властта да приложат колективни и целенасоче­ни действия в тази насо­ка. Аз от своя страна искам да уверя как­то тях, така и българското общество, че могат да разчитат на нашата обек­тивна и адек­ватна военна експертиза.

– Беше ли повдигнат там въпросът за заплатите на военно­служещите?

– Такава конкретика не е обсъж­дана, но бе постигнато съгласие до 30 юни тази година отделни­те институции да подготвят планове с различни вариан­ти за увеличаване доходите в сектор „Сигурност“. След това правителството и Ми­нистерството на финансите ще преценят конкретните действия.

Наше предложение е база­та за изчисление на месечни­те възнаграждения в сектор „Сигурност“ да се обвърже с минималната работна запла­та. По Закона за държавния бюджет в момента тя е 380 лв. В същото време мини­малната заплата за страната вече е 460 лв. и предстои в началото на 2018 г. да дос­тигне до 510 лв. Така тази сума ще се доближи до на­стоящата войнишка заплата, която е едва 608 лв.

– Кога е реалистично да се случи такова увеличение, ако бъде одобрено от финан­совото минис­терство и МС?

– При одобре­ние това може да се случи в най-кратки срокове. Това наше искане ще доведе до вдигане на доходите на воен­нослужещите по цялата вери­га, до повишаване на тяхната мотивация и привлекател­ността на военната служба. Не трябва да забравяме, че набираме личен състав сред цивил­ните граж­дани и така излизаме на пазара на труда, зато­ва трябва да бъдем конку­рентноспо­собни.

– Колко е неком­плектът във въоръжените сили?

– За съжа­ление, неком­плектът във въоръжените сили е висок – около 5000 души, и про­дължава да се увеличава. В момента сме на кри­тичния ми­нимум и ако не се вземат спешни мер­ки, рискуваме нещата да се влошат. Към момента не­комплектът е около 20%, но в основните видове въ­оръжени сили нещата са много по-се­риозни, тъй като там достига до 27-28%.

Предприехме вече първите стъпки – повишен бе месеч­ният порцион с 30 лв., увели­чи се приемът във военните училища, но ефектът от това ще започне да се усеща след 4-5 години. Освен това на­шето желание е бюджетът, който се полага за личен състав, да се дава по щатен, а не както досега – по спи­съчен състав. Разпределе­нието в момента не ни дава възможност да назначаваме нови военнослужещи. Ако средствата се предоставят по щатен състав, ще можем да назначаваме по около 800 военнослужещи годишно. Така, с офицерите от воен­ното училище – мисля, че в период от 5-6 години ще мо­жем да попълним некомпле­кта. В момента сме пуснали конкурси за около 700 мес­та, за които е ясно, че няма да успеем да попълним, тъй като военната служба вече не е така привлекателна. Ако в конкурсите през 2013 г. се явяваха по 4-5 кандидати за едно място, то през минала­та година – за място е канди­датствал само по един човек или дори по-малко.

– Колко са напусналите през последната година?

– Анализът на необходи­мостта от назначаване на около 800 човека годишно е на база на това, че за година армията напускат 700-800 души. Причините са различ­ни – заради навършена пен­сионна възраст или по-добри условия на труд другаде.

– На какъв етап е про­ектът за модернизация на Сухопътните войски, който единствен изостава, и какъв трябва да е подходът при ре­ализацията му?

– Искам да подчертая, че не разграничавам проекти­те на видовете въоръжени сили. И като командир на Сухопътните войски, а и сега като началник на отбраната настоявам, че трите проекта трябва да се развиват и осъ­ществяват паралелно. Ако

 не можем да осигурим въз­душния, морския или земния суверенитет на страната, не можем да говорим, че сме обезпечили нейната отбрана. Заради ограничението във финансовите средства и за да не се натоварва допълни­телно държавният бюджет, целта е проектите за модер­низация да се разсрочат във времето и така ще се даде възможност те да стартират заедно. През това време с малка част от тези средства трябва да поддържаме на­стоящата техника, която ще ни е необходима до съответ­ното превъоръжаване.

Проектът на Сухопътни войски е готов, но по нео­бясними за мен причини бе забавен. Цел в момента е той да бъде приет в най-ско­ро време от правителството, да се внесе в парламента и да се даде и на него зелена светлина.

– Има ли капацитет родна­та военна индустрия да се включи в реализирането на проектите?

– За всеки един от проекти­те е много важна логистич­ната поддръжка, обучението, ремонтните дейности и ред други съпътстващи дейнос­ти, за да се осигури жизне­ният цикъл на техниката – от около 30-40 години. В България трябва да се по­дсигурят такива мощности и това следва да се догово­ри още при сключването на контрактите – да се обезпе­чи тази поддръжка на тери­торията на страната и да се включат колкото се може по­вече фирми от българската военна индустрия. Било то в самото производство, или в логистичното осигуряване и ремонта на определени агре­гати. По този начин в нашата индустрия ще бъдат внедре­ни нови технологии, ще се осигурят допълнителни ра­ботни места и най-вече ще се обучат специалисти, които да поддържат тази техника. Ще държим колкото се може повече елементи да се из­вършват на територията на страната. Военната ни индус­трия изнася много продук­ция, така че ще настояваме въоръжението и боеприпа­сите за новата техника да са наше производство. Разбира се, всичко посочено дотук е въпрос на договаряне.

– Министърът на отбраната отново повдигна темата за възстановяване на задъл­жителната наборна служба. Необходима ли е?

– Средата за сигурност се променя бързо и ние трябва да се съобразяваме с тази динамика. Много от натов­ските армии прибегнаха до връщане на наборната воен­на служба. Разбира се, изоб­що не може да става дума да се върне моделът отпреди.

Според мен първо трябва да се увеличат часовете по военно обучение в учили­щата. Може да се мисли и за доброволна служба – въ­прос на преценка е дали тя ще е 3 месеца, 6 месеца или година. Към нея има интерес, особено сред младите хора с висше образование. Те ид­ват с огромно желание на доброволната военна подго­товка, която организираме в момента. Дори средствата се оказват недостатъчни, за да удовлетворим съществува­щия интерес.

– Колко средства са из­разходвани до момента за включването на армията в охраната на границата и кой поема финансирането?

– Армията подпомага МВР в охраната на границата по две операции – едната е логистична, а другата е съв­местна операция, при която оказваме подкрепа по нама­ляване на бежанския поток. Резултатите са много добри. В тези две операции до мо­мента са похарчени над 11 млн. лв. от бюджета на Ми­нистерството на отбраната, което наложи да се редуци­рат някои от ученията и заня­тията. Стъпка в правилната посока бе стартирането през ноември миналата година на партньорското споразу­мение между МО и МВР по реализиране на европейски проект „Подкрепа на усилия­та на Република България по справянето с миграционния натиск“, съгласно което до момента са ни възстановени 1,2 млн. лв.

– Армията готова ли е вече да поеме вменените й с нов закон задължения по проти­водействие на тероризма?

– Благодаря на личния със­тав, че въпреки оскъдните финансови средства прави всичко възможно, за да из­пълняват въоръжените сили своите ангажименти по от­делните закони.

Имахме превантивна под­готовка още преди приема­нето на текстовете – прове­дохме две големи учения съвместно с МВР и други по-малки на много места в страната. Тренировките про­дължават. Районирали сме страната и сме осигурили навсякъде в наши подразде­ления екипи, които са в го­товност и могат да се задей­стват в рамките на 1 час при подаване на сигнал. Основ­ният команден състав също премина антитерористична подготовка. Готови сме в това отношение, но дано не се налага да се прилага.