Циганско клане в Югозапада! Роми нападнаха мъж, докато той им пречеше да му откраднат люцерната…

Васил Димитров, на 46 г., от село Микрево, бе пребит от местни роми, които му откраднали девет бали люцерна. Около 19 ч. в петък 69-годишната майка на пострадалия била на нивата и видяла, че на полето, където тримата й синове отглеждат люцерна за животните, има каруци и мъже. Възрастната жена веднага позвънила на телефоните на синовете си, които хукнали към имота. Пръв пристигнал на място синът Славчо и видял четирима роми от селото с две каруци, натоварени с неговата люцерна. Ромите избягали към реката, където укрили в къпинаците краденото от предишни курсове.

След минути пристигнал ядосан и другият брат, Васил, и започнала разправия с мургавите апаши, които отричат за кражбата. Единият от тях почнал да налага Васил, замахнал и с косата. Вследствие на мелето Васил Димитров е със синини и порезни рани на глава и по ребрата.

Другият брат, Славчо, сигнализирал на тел. 112 и на място пристигнали линейка от Кресна и полицаи от РУП – Сандански. Ето и разказа на потърпевшите братя пред репортер на вестник „Струма“:

„Майка ми беше на другата нива, намираща се на около 400 м над тази, и видяла каруци и хора да се мотаят там. Веднага ми се обади, запалих колата и тръгнах, видях, че роми косят трева и че от балите, които бяха покрити, 9 на брой липсват. Това е половината от 4-те ни декара люцерна, която гледаме за животните. Като ме видяха циганите, които бяха четирима и с две каруци, избягаха към р. Струма. Тръгнах през друг път да ги пресрещна. Започнаха да ме заплашват, че ще ме бият. В този момент пристигна и брат ми Васил, тъй като му бях съобщил къде се намирам. Като го видяха и него, главатарят на групата крадци Симо-Саит се опита да избяга с каруцата“, разказва Славчо Димитров.

Пострадалият Васил допълва разказа: „Тогава аз го настигнах, качих се в каруцата, за да го задържа до пристигането на полицията, а Симо започна да ме налага с юмруци в лицето и тялото. Замахнаха дори с косата да ме ударят, добре че се мръднах, иначе не знам какво щеше да се случи. През това време бяха дошли и с другата каруца, всеки ме удряше където свари, едва се отървах жив от тази сган крадлива. Дойде брат ми и те се разбягаха без каруците. С други хора от селото се разпръснахме и открихме хвърленото сено в едни къпини. През това време около 50 роми се събрали пред къщата ми. Дошли да ме бият, за да си вземат каруците. Полицаите, които пристигнаха на място, описаха всичко. Екипът от спешното обработи раните по лицето ми.

Интересно обаче е, че този Симо, който ме нападна, ми казаха, че не са го заловили, защото отишъл в Германия да си прибере жената, но това е пълна лъжа според мен, някъде се е скрил.

Много бавно и тромаво реагират от полицията, дойдоха след 30 минути, можеха да ме убият. Бързо се реагира в Англия например. В Лондон за 8 минути са се отзовали при последния атентат. Работих 6 г. в Барселона, там станах свидетел на един побой между мароканци и испанци. За по-малко от 5 минути дойдоха няколко патрулки, като едната съпровождаше до мястото на инцидента и линейката. Кога ще бъде така и при нас? Никога!

Ромите са единни и когато са заедно, стават много агресивни. Държавата им дава много права, ние работим и за тях, закони няма, това е основното, заради което се случва всичко. Но аз няма да оставя нещата така, в понеделник ще си извадя медицинско и ще ги съдя.

Работя по строежи, къде как има, но имаме животни, затова гледам и люцерна, но ето – накрая ще дойде някой си и ще ти открадне всичко. Къде ни отива трудът след това, пък и тупаници да ядеш отгоре на всичко, къде го има това безобразие?! Ние не сме единни, това е лошото при нас, българите. Докато не се случи фаталното, си затваряме очите.

Тук при нас, в Микрево, е страшно, няма седмица без домова кражба, циганите си влизат в къщите, сякаш са си у дома. Имаше един Митрето, пак ром, редовно крадеше от къщите, вкараха го в затвора скоро, но сега пак го гледаме на свобода. Уж лошо му ставало, на болен се е правил и ето на – пак е на свобода“, притеснен и ядосан разказва Васил Димитров.

На двора в семейната къща на Димитрови пристигна и друг потърпевш от циганските кражби – Славчо Кирянски. Той каза: „Оправия няма, кражби, кражби, кражби. Този, добре известният Митрето, влиза и в моята къща няколко пъти, извадих му пистолета и той се уплаши. Няма оправия в тази държава. Нямаме достатъчно полицаи в селото, затова е така, двама-трима са. Как да реагират, ходят по командировки и онзи ден при този побой нямахме в селото нито един полицай. Наложи се от Сандански да идват”, допълни Кирянски.

69-годишната майка на потърпевшите Роза пристигна от нивата вчера по обяд и възмутена каза: „Навремето циганите имаха страх от полиция, нямаше такива побоища и кражби, но сега е страшно вече. Разпуснаха ги до безобразие, държавата им дава всичко наготово. А ето аз, бедна пенсионерка, на тези години ходя да работя на частно по нивите, за да изкарам някой лев над мизерната ми пенсия от 170 лв. Едва ходя вече, ама на държава не й пука, а мангалите мързелуват, крадат и лежат, но са по-добре от нас, защото ни ток, ни вода плащат. Помощи за всичко взимат, та и шамари раздават, когато на всичко отгоре са виновни. Нас никой не ни защитава вече.

По Живково време беше добре за всички, ще има до го търсим, тогава имаше страх от властите, имаше закони. Сега няма нищо, само празни приказки“, заключи възмутената майка на трима синове от Микрево.