ГКПП Кулата – грозното лице на входа на България

Контейнерите се почистват само два пъти седмично.

Сметища, боклуци, полуразрушени постройки, грозни търговски обекти, гьолове, разбит път и смърдящи тоалетни – това е първото нещо, което ще види турист, който влиза през ГКПП Кулата в България. По нищо не личи, че това е еврограница на евродържава, по-скоро човек би си помислил, че е попаднал в някаква чаршия от Третия свят.

Кичът и мръсотията са емблема на пункта от години, видя колежката от „Труд“ Светлана Василева. Казват, че за културата на една нация се съди по състоянието на санитарните възли. А на ГКПП Кулата тоалетните са в такова състояние, че по-добре да се стискате и да търсите бензиностанцията на пункта. От години тя е поела функциите за обслужване на туристите и е построила тоалетна специално за потока от хора. Защото никой не смее да припари до клозетите на пункта, които от години са в отвратително състояние.

Първо те посреща невероятна смрад, вътре летят мухи и пеперуди, виждаш счупени мивки, стари кенефи от миналия век и имаш чувството, че всичко ще се срути върху главата ти. На едни стари дървени врати, които са на 30-годишна възраст, стои стикер за инвалиди. Но горко и тежко, ако инвалид иска да влезе там. А където има огледала, те висят закачени на импровизирани дървени рамки, сковани от прости летвички.

В предверието на едната тоалетна пък вода тече постоянно и извира някъде от тавана, между плочките, които също са отпреди 30 години.

Сградите на пункта са страшно овехтели и имат крещяща нужда от освежителен ремонт. За последно никой не помни кога е правен такъв. Но е сигурно, че откакто страната ни влезе в ЕС, пунктът и една боя дори не е видял.

Същата безстопанствена участ е сполетяла и тоалетната. И за да не се срамуват работещите там, са залепили на иначе отворените санитарни възли хартиени мърляви табелки, на които пише “ремонт”, ама такъв няма. Всичко е за парлама.

И зоната извън пункта е отвратителен, гнусен катун. От 20 години стоят постройки, които са в полуразрушен вид. Плочниците са изпотрошени, тревата е избуяла. На нещо подобно на паркинг има само пет контейнера, които се извозват два пъти в седмицата – вторник и четвъртък. Но те са недостатъчни и винаги преливат, а до тях вече има камара от нерегламентирано сметище. Тези пет контейнера обслужват и туристите, и магазините, и заведенията наоколо.

А видът на кафенетата и скарите пък са другата болна тема, за която медиите от години пишат, че или трябва да се премахнат, или да се утвърди единна схема за това как да изглеждат. Сега едни са сглобени от ламарини, други са от дървени конструкции, трети са от алуминиева дограма. Всички са разностилни, едни са чисти, други мръсни и неугледни. Стоката е нахвърляна отпред направо на асфалта. Пред тях на уширението паркират автомобили, но те пък попадат в капана на огромен гьол, защото асфалтът на пътя е неравен и там след дъжд винаги се задържа мръсна вода.

Тази стометрова ивица от главния път не бе оправена, когато се прокара част от АМ “Струма” и скоростния път за ГКПП Кулата, защото не била собственост на министерството на регионалното развитие и Агенция “Пътища”. За нея отговаря Агенция “Митници”. А тя само е хвърлила по една лопата асфалт на по-големите дупки и толкова.

Всъщност в основата на проблемите на ГКПП Кулата и района около границата е собствеността, която е четири вида. И както е казал народът – много баби – хилаво бебе, така е и тук. Половината от граничния пункт е със стопанин Гранична полиция, другата половина е на Агенция “Митници”. Пред пункта – една част от земята е на община Петрич, а друга – на БДЖ. Част от постройките са на терени, собственост на железниците, а пък за чистотата отговаря петричката община. Преди месец за чистотата на граничните пунктове бяха назначени безработни по програма. Видяхме ги, хората чистеха района в пункта. Но само една метла не стига, трябва сериозен ремонт и инвестиции.

А пътуващите гледат, цъкат и питат – толкова ли държавата няма пари да оправи един пункт, който е лицето на България. На тях няма как да обясним, че тук има много стопани, които никога не са седнали на една маса и да се разберат за една обща визия на пункта.

М. Иванов/struma.com