Успелите хора на Югозапада! Маргарита Новкова: Фен съм на трилърите и хорърите, нямам нищо против порно!

Силвия СТОЯНОВА

Маргарита Новкова е най-вълнуващата жена, с която сме общували напо­следък. Нахлу в кроткото ни ежедневие с няколко следобедни шота теки­ла, голяма кутия червено Marlboro под ръка и нова, зачервена и леко кървяща татуировка с лице на мо­миче, която доминираше върху кожата на дясното й бедро. Първоначално не можеш да разбереш как изглежда, защото носи огромни очила и качулка. Когато се съблече обаче се запознаваш с порази­телно красива жена, взела по-равно от най-силните години на Gina Lollobrigida, Brigitte Bardot и Francesca Dellera.

Маргарита живее в Мюн­хен близо 12 години. Зами­нава импулсивно заради разбито сърце. Исках да се откъсна, защото цял живот са бдели над мен и бе край­но време да пробвам сама. Първоначалната ми идея да се прибера след няколко го­дини се промени и останах. Учих социология и се прех­върлих към психотерапията, но още не съм работила по специалността.

Прибира се по няколко пъти в годината и винаги се връща в Благоевград. През зимата мирише на пушек от комините и ми напомня за детството, лятото мирише на липи. Липсва ми небето над хълмовете около града, кои­то съм пребродила десетки хиляди пъти с любимото ми куче Brad Pitt, най-лудия бок­сер на света. Целият град ме познаваше като мал­кото момиче с голямо­то лудо куче.

Очевидно кучета­та са нейна слабост. Гледала е много у дома, обикаля развъ­дници, за да си играе с палетата. Другата страст на Маргарита са конете, мечтае за един расов екземпляр от немската порода Friese – гигантски, величествени и леко страховити животни. Като малка исках да стана дресьор на лъ­вове и тигри. Може би се дължи на доминантната ми скорпионска натура или чисто и просто на страстта ми към дивите животни и по-конкретно хищниците.

– Как се разбираш с хората?

– Из­исквам лоялност и уваже­ние, да ме приемат такава, каквато съм – им­пулсивна, отнесена, любвео­билна, а в след­ващия момент ужасно мрачна, дори де­монична. Послед­ното пла­ши дос­та хора. Имам много по­роци. Жи­вея бър­зо и съм хищна за емоции, независи­мо дали са позитивни или нега­тивни. Из­пълват ме и ме ка­рат да се чувствам жива.

– Защо се съгласи да се сни­маш?

– Харесвам се като жена и гледам през очите на човек, който рисува много голи тела. Често ми казват, че жените, които рисувам, при­личат на мен. Напълно не­волно. Явно е вярно, че тво­рецът рисува винаги себе си колкото и егоцентрично да звучи. Дядо ми беше худож­ник и почти във всяка него­ва картина се криеше негов автопортрет.

– Какво друго?

– Живея през нощта, през останалото време рисувам. Нощем всичко е по-силно и тайнствено. Обичам да оби­калям градовете и не ме е страх. Мюнхен е призрачен град след залез слънце.

– Какво четеш?

– Звучи ужасно, но съм за­пален фен на трилърите и хо­рърите. Мога да гледам фил­ми от 18 нагоре цяла нощ.

– Тоест, порно?

– Ха-ха, не. Хоръри. Ня­мам нищо против порното. Ако ме питаш за филмови вдъхновения – Sophia Loren в теленовелата Щастливият пилигрим. Оттам съм запом­нила и невероятната песен на Lucio Dalla Caruso. Бях тръгнала да си купувам би­лет за концерта му в Мюнхен наскоро когато разбрах, че е починал същия ден. Обади ми се Lucia – моето второ аз, най-расовата и отвратител­но красива сицилианка, коя­то познавам. Съвпадението е, че Lucia е името на герои­нята на Loren във филма.

– Музиката, която те съ­блича?

– Сложен въпрос. В мо­мента докато си говорим слушам Buddha Bar. Иначе си пускам от Marilyn Manson до Frank Sinatra. Обичам Prince, Оfra Haza си я пазя за по-специални моменти като тези в Дива ор­хидея – много страстен филм със страхотни цветове. Голям фен съм на Mickey Rourke, имам всичките му филми.

– Какво ще правиш зана­пред?

– Ще рису­вам. Друга­та ми голяма страст са теа­тралните мас­ки, искам да се занимавам професионално с това.