18 години без Николай Добрев… Поклон!

Политикът ще остане в историята, като човек взел едно от най-тежките решения за себе си и БСП с идеята в държавата да стане по-добре

Николай Добрев почина през 1999 година след тежко боледуване от рак.

Въпреки всички спънки все пак успя да придвижи реформирането на вътрешното министерство, извърши необходимите стъпки за промяна, които и неговият приемник Богомил Бонев призна, че са в правилна посока и преподписа. Пак по времето на Добрев излезе и докладът за разграбването на банките и рухването на финансовата система, който и досега е единственото документирано обяснение, видяло бял свят, за това какво се е случило в икономиката ни през периода 1994-1996 г. Десети януари 1997 г. беше върховното изпитание за него като вътрешен министър и това, което се случи тогава пред Народното събрание, е абсолютно отражение на желанието на Добрев за безкръвни реформи и невъзможността на собствения му апарат да прозре необходимостта от толерантност и промяна. Защото само една негова заповед в онези часове можеше да превърне площада в бойно поле, а България в арена на гражданска война.

Николай Добрев е роден в гр. Гоце Делчев. Бил е депутат в  36-тото,  37-то и 38-то Народно събрание. От 1996-1997 г. – член на Изпълнителното бюро на Висшия съвет на БСП и говорител на партията. Министър на вътрешните работи в правителството на Жан Виденов. След оставката на правителството на БСП е избран от Висшия съвет на партията за министър-председател. При връчването от президента Петър Стоянов на списъка с министрите в новия кабинет подава и оставката си заради януарските събития през 1997 г.  През 1999 Н. Добрев умира след тежко боледуване.

През недалечната 1997 година Добрев взе със сигурност най-мъжкото политическо решение в безкрайния ни преход – да се откаже от личната си власт в името на спасението на Отечеството, да надмогне партийния в името в националния интерес. Урокът на Николай Добрев тогава бе много ясен и категоричен: Нацията ни може да се развива само с разум и в съгласие.

Уви, днес този урок не се помни. За днешните политици – и в дясно и в ляво – името на Николай Добрев е най-удобно, ако е забравено. Но така е по нашите географски ширини. Високият ръст и откритото чело в политиката дразнят политическите джуджета, създават им комплекс за малоценност, защото рано или късно хората премерват и сравняват едните с другите.

Именно затова, нека днес си спомним за Николай Добрев. Той е човекът, спасил страната от безсмислена и братоубийствена гражданска война по време на кризата от януари и февруари 1997 г.  Кой днес е способен на подобни решения?  Кой днес ще проправи пътя към националното съгласие?

МОЛБА
Михаил Белчев

на Николай Добрев

Какво ти става, войводо?
Защо си толкова бесен?
… Фасове хвърляш отгоре,
сякаш всемирът е тесен.

И там ли покой не намери,
в небето сред ангели тихи,
ругаеш наляво и дясно,
уши да запушват светците.

Как ли я караш там горе!
Най-после стигна до Бога.
Как той те срещна, кажи ми?
Ти не му вярваше много.

Пак си мълчиш, но аз зная,
никой не те спря по пътя,
знае си оня как стана
Богът с пирони и рани.

Как те предадоха всички,
как си понесе ти кръста,
как спаси „куцо и сляпо“,
как никой с кръв не опръска.

Нося ти вест от земята,
децата и твоите любими
две водки и две цигари.
Моля те, Кольо, пусни ме!