Бареков: Дивият капитализъм трябва да остане в учебниците

Костов, Кунева, Първанов, Борисов и Станишев са политически вампири, които ще изиграят последният си танц на смъртта.

Има нужда от пренаписване на теорията за капитализма. Неолиберализмът умря, дивият капитализъм трябва да остане в учебниците, обяви лидерът на „България без цензура“ Николай Бареков в „Гореща точка“ по TV7. Той отново коментира идеята си за повече държавна регулация. Това обаче не е комунизъм, категоричен е той. Бареков гостува в предаването заедно с икономическия експерт на „България без цензура“ Рада Коджабашева и проф. Йордан Христосков. Повод бе вчерашната кръгла маса на движението „Социална политика, пенсии и доходи“, която е последната от поредицата „10 разговора за България“.

Бареков коментира в студиото на Ива Николова задкулисните договорки, които текат между партиите. Много странни неща се случват напоследък. Всички стари образи и влъхви като че ли ще излизат на сцената за едно последно сбогом. Предстои Кунева, Костов, Станишев и Борисов да се поклонят и да си получат овациите под формата на замеряне с предмети от публиката и с това ще се приключи. Това са едни политически вампири, които ще изиграят своя последен танц на смъртта, каза новият политик.

Според него Борисов пазарува десни и леви като добитък. Превзел дясното пространство, сега купува листата на Първанов и Калфин, за да дразни Станишев. Бареков припомни и връзката между Първанов и Борисов още от времето, когато ген. Бриго Аспарухов, който лансира Борисов в политиката, заявил, че първата му среща е била, когато е бил охрана на Генадий Зюганов. И друга връзка – братя Галеви, която се корени в годините, когато Борисов беше в Министерството на вътрешните работи с Румен Петков. Борисов, Петков и Първанов участват в политическа завера. Но вината си е на самата БСП. Едни и същи хора се въртят – паши, галеви, ето ги пак на сцената. Да гледаме на тези хора като виц. Гонят се, събират се, коментира Бареков.

С последните политически мародерства, които се извършиха, се очертават три политически лагера на евроизборите. От една страна са БСП и ДПС в смъртоносна прегръдка. От другата страна се прегърнаха Реформаторският блок с ГЕРБ и Георги Първанов. На трета страна сме ние. Ще вземем много леви гласове на европейските избори. Държавата се гаври с обикновения човек. Нищо не направи за него. БСП стана заложник на една дясна партия – ДПС. Плоският данък, данък лихва остана, детските добавки позорно бяха вдигнати с 10 лв. И още един позор – пенсиите, коментира ситуацията Бареков. Той отговори и на упреците, че политическият му проект е лабораторен. Ако за политиците българският народ и българската провинция са лаборатория – да, ние създаваме лабораторен продукт, който може би ще кандидатства един ден за нобелова награда за политика, отсече лидерът на „България без цензура“.

Имаме политическата воля да управляваме държавата. Ще предложим стабилен финансов пакет от мерки само срещу 1,6 млрд лева. Има разчети да увеличим пенсиите с 20% на годишна база и за три години и половина да им вдигнем пенсиите буквално със 100%, обяви Бареков.

В пенсионната реформа няма грешка – като архитектура и философия пенсионната система е модерна. Тя не разчита само на публични средства, а и на спестявания, обясни проф. Христосков. Това което се случи обаче беше ерозия на тези идеи и използване на осигурителната система за обслужване на бизнеса чрез намаляване на осигурителните вноски почти два пъти, чрез извършване на реформи в армия и полиция отново пак за сметка на системата, несъстоялото се преструктуриране в тежките отрасли и т.н. Това са причините за положението сега, коментира ученият. Поддържането на дълга на ниско ниво не предпазва бъдещите поколения от големи задължения, а убива бъдещето им, категоричен е Христосков.

Обобщение на вчерашната дискусия направи и Рада Коджабашева. Държавният дълг на България е около 17-18% от БВП, на проспериращи държави като Франция и Германия е около 80%, Италия – над 100. Хората могат да видят колко голям е маржът и какви са възможностите да се започне една финансова експанзионистична политика, която да даде възможност да се повишат доходите, обясни икономистът.