Формулата на успеха на Елена Папалюгова – упоритост и всеотдайност

Юлия БАЙМАКОВА

На стола срещу мене седи едно красиво неврокопско девойче с одухотворено лице и невинно, почти детско из­лъчване – абитуриентката Елена Папалюгова. Пред нея е разтворена дебела папка с грамоти и сертификати от многобройните и участия в конкурси на различни сдру­жения и фондации. Решаваме да започнем разглеждането им по хронология.

В осми и девети клас Еле­на се е включвала предимно в състезания по английски език и винаги е имала успехи, но за тях говори някак мимо­ходом. Смята, че е по-важно да обясни как се е научила да дава всичко от себе си, какъв е пътят към успеха.

Като деветокласничка Еле­на Папалюгова за първи път участва в конкурса „Не се гаси туй, що не гасне“ на На­ционално движение русофи­ли, организиран със съдей­ствието на „Российский фонд мира“, град Москва. Не го спечелва, получава само гра­мота. Това и носи огорчение, но не и отчаяние. Напротив, амбицира я през следващата година да се подготви много по-добре и отново да участ­ва. Веднъж взела решението си, Елена не отстъпва от него. Посвещава около 3-4 месеца на реферата, който трябва да представи. През ваканциите, вместо да си почива, тя из­дирва материали, пише, реда­ктира… И успехът не закъсня­ва – първо място в категория „Реферати“! А наградата – не­забравима петдневна екскур­зия в Москва! Неописуем е възторгът на шестнадесетго­дишното момиче от руската столица, от нейните памет­ници на културата, от езика и хората. Спомняйки си за силните преживявания, тя споделя: „С това пътуване аз пораснах.“ Тогава се ражда желанието и да научи руски език, което сигурно един ден ще осъществи.

В 10. клас Елена участва и в конкурс за есе на тема: „Спасяването на българските евреи“. Оттук нататък всичко се повтаря – първа­та годи­на само грамота, но след­ващата – първо място в конкур­са! Уси­лията, които полага, за да ус­пее, са наистина големи. Прочита не само книгата на про­фесор Михаел Бар- Зоар „Извън хватката на Хит­лер“, но и други книги за Вто­рата световна война, гледа филми на тази тема, проуч­ва материали в Общинския музей и Читалищната биб­лиотека, издирва стари ен­циклопедии. Така обогатява информацията си и после написва есето на един дъх! Наградата – пътуване до Тел Авив! Преживяването е уни­кално! Младите хора от Бъл­гария влизат в израелския парламент, посещават Божи гроб… Прави им впечатление, че връстниците им в Израел са по-зрели и по-отговорни. Тяхната първа цел е да защи­тават държавата си, затова и момчетата, и момичетата имат задължителна военна служба. Друга тяхна отличи­телна черта е силната набож­ност.

Емоционална по природа, Елена Папалюгова говори с вълнение за холокоста. Зато­ва изказването и на среща в Американския университет с учители от цялата страна, ин­тересуващи се от тази тема, е посрещнато с голямо внима­ние.

Конкурсите, в които ученич­ката от ПМГ „Яне Сандански“ участва, я отварят към света. Заедно с това тя опознава и себе си, разбира на какво е способна. Всяко интелектуал­но състезание е едно предиз­викателство към нея. Още в 11. клас тя е приета за сту­дентка пак благодарение на спечелен национален конкурс за есе. Темата: „Държавата, в която искам да живея“, опреде­лена от Европей­ско ви­сше учи­лище по иконо­мика и менидж­мънт в София.

Елена редовно е сред победи­телите в конкур­сите на фонда­ция „Бъл­гарска памет“, които са за есе на тема, най-чес­то свър­зана с Европей­ския съюз. Следват участия в семинари, ползата от които събеседничката ми оценява като много голяма. Струк­турните диалози с лектори, между които и евродепутати, помагат на младите хора да оформят мирогледа си, да из­растват като личности. Така е и във Варна, и в Банкя, и в София на Младежки форум за предприемачество и демогра­фия по програма „Еразъм +“.

Последното (засега) учас­тие на неуморната ученичка е в конкурса на фондация „Све­ти Евтимий, патриарх българ­ски“ на тема: „Какво е за вас детството: спомен от вчера, щастие – днес, пламък – и утре?“. И отново именно на нея присъждат първа награда за есе!

До миналата учебна година Елена не пропуска конкурс, изискващ умения в областта на литературата, знания по история, обща и езикова кул­тура. Писането и доставя ис­тинско удоволствие. А сега? Сега няма нито ден свободен, защото се подготвя за при­емни изпити по … биология и химия. На учудването ми Елена отговаря така: „Обичам да експериментирам, а и от­давна мечтая да стана лекар, истински лекар. Целта ми е да помагам на хората, не да печеля за сметка на болките им. А човек, когато е упорит и всеотдаен, не може да не ус­пее!“

Упоритост и всеотдайност – това е доказаната от Елена Папалюгова формула на успе­ха. Формулата, която ще при­лага и занапред