Нови вълнения около Вапцаров, сега за фотоапарат

Музей в Казанлък се сдобил с камерата на поета от миноносците „Смели“ и „Дръзки“, ама не съвсем

Буквално преди дни от в. „Старозагорски новини“ тръгна нова вълнуваща и почти романтична история, свързана с Никола Вапцаров. Тя разказва как създаденият преди няма и 2 години Музей на фотографията и съвременните визуални изкуства в Казанлък се сдобил с напълно запазен немски фотоапарат, който бил на Никола Вапцаров.
„Снимачната машинка е с марката Velta prontor ІІ, произведена е през 20-те години на миналия ХХ век. Дарението е дело на дългогодишния изследовател на региона Димитър Делийски“, пише вестникът, цитирайки уредника на експозицията Стефан Папукчиев. Според изданието заедно с камерата Делийски донесъл и два оригинални кадъра на кораба „Смели“ с екипажа от 28 декември 1928 г., на които ясно се виждат фигурата и лицето на великия поет от Банско. Снимките били направени със същата Velta, която бъдещият автор на „Моторни песни“ получил като подарък от баща си Йонко след завръщането му от Америка, където емигрирал, за да спаси живота си след опит през 1929 г. да бъде убит от близки на Ванче Михайлов.
„Старозагорски новини“ описва как след разложката гимназия Никола отива във варненското Морско машинно училище (1926 – 1934), а оттам е пратен на практика на кораба „Дръзки“. По това време негови съкурсисти са били трима младежи от Казанлък, сред които и родственикът на Димитър Делийски – Иван Павлов. По неизвестни причини при раздялата след завършването на училището Вапцаров му оставя фотоапарата заедно с лентата от практиката на миноносеца.
Тази увлекателна история, споделена на фейсбук страницата на музея, тръгва като официално съобщение в медийното пространство, като дори се прави връзка, че това е същата „малка фотокамера“ на Никола, за която разказва в спомените си неговият приятел от младежките години – художникът Стоян Сотиров.
И така Казанлък става горд собственик на ценната вещ. До момента, в който Диана Славчева от Съюза на българските журналисти се усъмнява и търси за коментар Делийски. Оказва се, че известният краевед е дарил старинен руски фотоапарат, който преди много години един руснак дал за спомен на дядо му. Покрай това обаче се подсетил, че притежава и две безценни снимки на големия поет. Имал ги от своя тъст Иван Павлов, който е учил заедно с автора на „Моторни песни“ във военноморското училище, и ги занесъл и тях.
Въпросът е дали историците от Казанлъшкия музей нямат нищо против да се изкриви истината, само за да кажат, че държат в колекцията си камерата на Вапцаров, или пък наистина я притежават, но зле са обяснили откъде са я получили?