Когато падне сняг и решим да пътуваме с теснолинейка до Велинград

Андрей Андреев

Дъщеря ми и аз много харесваме белия пухкав сняг и веднага когато навали обилно отиваме да играем. А по-хубаво място за прекарване със сняг (без ски писти) от Велинград няма. Може да съм малко вманиачен в бялото чудо на снега и в тишината, настъпила в градчето, след като цял ден е валял сняг, но това си е моята малка мания.

С теснолинейка до Велинград

И да, не сме като Алпите и Швейцария, но това е един от най екзотичните, красиви и евтини начини да пътувате из района е с теснолинейка до Велинград , а и гледката от прозорците винаги си заслужава, независимо от сезона.

Жена ми Мария и приятелката ни Мария ме захвърлиха на гара Цепина. (Уточнение от Мария, жената: Андрей както си караше и спря насред пътя, каза „Вие нали ще стигнете и сами до Велинград, аз ще хвана влака“, и замина) Малка и красива гара покрай пътя от Варвара към Велинград. Гара Цепина е строена през 20-те години на XX век, но вече изпълнила своята функция и изоставена от БДЖ. През последните години е съживена и поддържана от доброволци, за което сме им много благодарни. Още със стъпването си в девствения сняг на перона видях да се задава локомотивът, теглещ три вагона. Машинистът ми помаха и аз му помахах в отговор и някак си проведохме с жестове разговора „Ще се качиш ли?“ – „Да, ще се кача!“ и влакчето бавно спря пред мен.

С теснолинейка до Велинград от гара Цепина билетчето струва цели 2 лева и 10 стотинки.

На спирка Цепина ще видите табели, които ще ви упътят към крепост Цепина (преход от около 3 часа и 30 минути) и друга към връх Милеви Скали.

Теснолинейката е единствената останала в България железопътна линия с по-малко междурелсие от останалите ни железопътни линии. Целият й маршрут е от град Септември до град Добринище (по-важни спирки по пътя са Велинград, Якоруда, Белица, Разлог и Банско) и влакчето го взима за около 5 часа и 30 минути.

Линията на теснолинейкате е открита през 1929 г. между гарите Сарамбей (Септември) и Лъджене (Велинград); по нея е пътувало парно локомотивче с 3-4 вагона (не е могло да дърпа повече). А маршрутът от Велинград до Аврамово е пуснат чак през 1937г. ЖП линията е била предвидена до Неврокоп (Гоце Делчев), но е стигнала само до Добринище. Гара Аврамово, е с най-голямата надморска височина на Балканите (1267м н.в.). На 9-ти декември 1945 година е открита отсечката между Банско и Добринище.

Толкова много история в едно такова малко влакче. А вътре е уютно и много топло, вагончето леко се поклаща, а ако решиш да отидеш в съседния вагон, излизаш на студа. Вагоните по тази линия са едни от най чистите в БДЖ и с много удобни седалки. Във вагона сме само четирима, един спи, двама гледат някакъв филм на компютъра си, а аз все забърсвам запотените прозорци да се радвам на снега. Стигнахме във Велинград по разписание и в добро настроение.

Там, където бих отсядал винаги във Велинград

Както всички знаят, Велинград е SPA столицата на България, тук има много горещи извори и като цяло климатът е по-мек дори от съседните градове и села. По този повод тук хотели много, за всеки вкус по нещо. Но нашето любимо място все още е Вила Вучев. Една луксозна вила в квартал Каменица. Не е много близко до центъра на града, но има предимството да е близо до прекрасен маршрут за горски разходки.

Откакто научихме за вилата, се надяваме да стигнем до нея, когато във Велинград има сняг, а сега цял ден не спря да вали. Наскоро започнах да си „колекционирам“ места с открити топли минерални басейни за снежните си почивки и Вила Вучев е едно от тези места. Потопяваш се в спокойствие и глезотия, винаги има кой да ти сготви вкусна домашна храна и да пиеш хубаво вино, потопил се в горещия външен басейн. Престоите ни тук винаги ги помним дълго и никога не стигат. Този път бяхме три дни и със сигурност можеше да стоим още три.

Параклиси, сняг и най спокойните гледки към Велинград

Но независимо колко се глезите в басейна, най ценното на престоя във Велинград е, че навсякъде е заобиколен от природа. Много хора ги понамързява да се вмъкнат в гората, но точно тук гората е съвсем до нас и аз винаги забягвам в нея, а за моя радост тук вълци няма.

Събудих се много рано единия ден, около  6 сутринта, направих си чай и покиснах в горещия басейн, навън бе все още тъмно. Облякох се като за -15°C и тръгнах на разходка. Слънцето тъкмо „облизваше“ планинските възвишения по моя път и все повече осветяваше цялата местност. От квартал Каменица на Велинград най-лесно и приятно се стига до два параклиса, първият е почти в края на къщите – параклис “Свети Георги“ в местност Гергевана.

А вторият е моят любим и много красив параклис „Свети Никола“, който е на един хълм в близката гора, около 30-минутна разходка. Вървейки към „Свети Никола“ и любувайки се на гледката, срещнах и първия човек, той отиваше също към параклиса, за да го почисти от снега и измете пред вратата. Завидях на ангажираността му и добрите намерения в 6 сутринта.

Всеки наш престой е изпълнен с много малки историйки и разходки. Привечер с малка разходка в околностите на Велинград, отново към параклисите, по пътеки, по които се разхождахме не само ние, а и няколко други ентусиасти и със спиращи дъха гледки към бавно светващото улично осветление на Велинград. Около квартал Каменица е чудно красиво и спокойно и си заслужава поизмръзването ни, докато чакаме поредния кадър.

Селцата на Велинградска област

Накъдето и да тръгнете с кола от Велинград, все ще стигнете до някое село в прекрасна местност, разположено на склона на някой хълм. За мен нещо като навик се оказва посещаването на селата около село Света Петка и разходка там. Те са доста населени и лесно достъпни. А Родопите както винаги е неповторима планина със своята красота.

Какво още във Велинград

Велинград е много приятен град с най-различни местни забележителности, които обаче този път си спестихме. Истината е, че градът е по-предразполагащ за разходки през топлите сезони. Тогава можем с часове за да се разхождаме из красивите паркове и приятните пешеходни улици в центъра. Разбира се, не пропускаме и най-голямата забележителност на града – карстовия извор Клептуза. Облагороден с паркчета, алейки, детски площадки, заведения и атракции като водни колела и лодки, районът е чудесно място за разходка, когато времето е хубаво. В снежното време мястото бе доста пусто, но самият извор не бе замръзнал, тъй като температурата на извиране на водата е около 8 градуса.

Другото, което сме решили някой ден да пробваме, е да посетим някоя от обществените бани във Велинград. Но с такива глезотии в хотелите, все не стигаме до тях.

За Клептуза и интересните неща, които можете да правите във Велинград в топло време, можете да прочетете в пролетния ни пост за града.