СКАНДАЛНО! Константин Пашкулев: БНР е корупция!

Веселин СТАМЕНОВ
Скъпи читатели, след празнично се стараем да спазваме обещанията си и да правим по-интересни неща. За това решихме да не нарушаваме традицията и да продължим да каним интересни гости. Гостът, с който ще коментираме няколко неща, е изключително интересен. Винаги е било удоволствие, когато трябва да правим видеоразговор с него, защото след такъв разговор, се говори много и се помни дълго. Приятно ни е да посрещна в студиото ни, Константин Пашкукев. Той е страхотен събеседник, журналист, коментатор, филолог, композитор.
„Бих добавил и историк“, започна Пашкулев.
– Как посрещна новата година?
– Страхотно! С един приятел в Пирдопския предбалкан в неговата вила. След неговата покана преди два месеца реших да ида при него. Съжалявам, че не се отзовах на поканата на двама приятели, които ме поканиха да пея в техните заведения, но нямаше как. Първо, защото бях обещал вече, и второ – защото не съм професионален певец. Както казваше един мой голям приятел и голям местен музикант „Ти трябва да имаш поне 50 – 70 песни, за да направиш една новогодишна нощ.
– Жаждата за подобен вид музика, която ти изпълняваш ли е причината да те търсят за участия?
– Точно така. Много ми трогна сърцето, Митко Пирнарев, който ме покани, който каза, че ще бъде със страхотна компания от София, които искат точно такава музика, която пея аз. Нямам толкова песни. Не може така.
– Празниците бяха една от причините с теб да не можем да се срещнем, за да презентираме „филмът“, твоите сглобени кадри от далечната 2005 година, в нашата рубрика „Архивите са живи“.
– 11 години. Боже Господи, кога минаха? „Без маска“ ми е първият. За него се говори дълго. Много ми е мило и нежно като го гледах, защото се видях много по – млад. Видях една велика актриса, Бистра Тупарова, която презентира невероятно моите стихотворения.
– Това са най-добрите ти стихотворения. Тогава явно си бил в едно феноменално вдъхновение, защото те са запомнящи се. „На гости у Емил“, едно паметно стихотворение..
– Няма да забравя, че това стихотворение го написах една година преди това. Когато му ходих на гости и в тях бе мръсно. Казвах си дано Емил не умре и да може да прочете стихотворението и той сякаш ме послуша и почина една седмица след издаването на стихосбирката.
– Това са наистина запомнящи се времена. Промоцията на „Без маска“ се гледа. Имаше ли някакви реакции, някакви спомени.
– Да. И от чужбина ми писаха. Топ Преса се гледа навсякъде. Особено феновете на моята племенница Дона Карпатова, която в края на промоцията направи рецитал. Тя дойде без една стотинка, заради мен. Тя е по Норвегия много години. На тази певица няма някъде архив на нейното велико пеене. Тя е невероятен алт. Тя може да бъде отразена като една от малкото алтови певици в България. Една от тях е Ева от Тоника. С такъв плътен глас.. Тя е сравнена с американски певици от Западна преса.
– За музиката. Казваш „Обожавам стойностната музика, а чалгата ми сервира с таблата“. Коце, умира ли стойностната музика?
– За съжаление, да.
– Къде се къса нишката? От една страна хората го търсят, а от друга не се налага. Кой е виновен?
– Комплексиран е отговора или решението на задачата. Медиите и възпитанието на родителите. Когато едни родители пускат вкъщи чалга.. Как да стане!? Аз мога да задам един въпрос „Колко хора в България гледат една невероятна програма „Метцу?“. Сигурно 99% от населението не са я слушали. Това е френска програма, която излъчва само опера, симфония, балет и джаз. Оперни спектакли на живо. Тук няма. Никой не пуска този канал. Друго нека да вземем. Как да слушат стойностна музика като националната телевизия и радио пускат само комерсиална музика. Представи си в новогодишната нощ, която преглеждахме с моя приятел каналите. БНТ излъчи какво? Концерта на „Батенберг“. ОК. Кои участваха обаче? Дилетанти като Графа. Нова ТВ. Какво излъчи? Излъчи музикалните награди. А БТВ какво излъчи? Знаеш ли? Юбилейния концерт на „Планета“. Като че ли те си нямат телевизия?
– Те са си платили..
– Освен за пари, тук говорим и за култура. До там ли стигнаха да популяризират чалгата.
– С една дума ако те разбирам правилно и аз споделям твоето мнение, парите на чалгата задушават народа и няма как да пробие стойностната музика.
– Точно така. Ти в момента направи една аксиома. Точно така е.
– В националното радио можеше да се пробие официално, защото там чак толкова парите дали играят? По твоята логика утре могат да почнат да излъчват „Планета“ и по БНР.
– Ами ако си плащат авторските права..
– Какво ти е мнението за скандала с „Мюзик Аутор“?
– Много интересен скандал. От 1 януари по националното радио не звучи актуална българска музика, а само архиви, които са регистрирани в „Мюзик Аутор“. Икономическият проблем не мога да го коментирам, защото не го разбирам. Проблемът е техен. Този скандал поставя още веднъж културен въпрос. Това е за музикалната политика на БНР. Музикалната политика на БНР е отвратителна повече от 15 години. БНР продуцира от българските изпълнители, т.е. излъчва само млади, които са с пари, които са с едни дефектни гласове с отвратителни текстове. Музиката е що годе като дунавски музикални вълни. Аранжиментите са елементарни. Гласовете са дисканти, някакви пробойни. Най-интересното е, че тези песни се въртят нон-стоп. Един път на седмицата можеш да чуеш Лили Иванова, Васил Найденов, Йорданка Христова, Силвия Кацарова, Мими Иванова. Бълват само млади като Графа..
– Пак говорим за пари.. Компанията на Графа е авторитетна в музикалния бизнес. Сигурно генерира добри пари и явно човека си реинвестира в тези пари.
– Това е чудесно. Въпроса е къде са бившите музикални отдели определяха процента на песни, които се пускат. Графа инвестира, но реинвестира, плаща под масата на БНР, за му пускат песните. Как може той да звучи по пет пъти на ден, а пък един път да не звучат гореизброените.
– Често го слушам в колата и един път не съм чул Емил Димитров.
– БНР е корупция. Там звучат младите певци, които си плащат. Великата Дона Карпатова, за която стана въпрос преди малко, направи една невероятна песен и й бяха потърсили 800 лева, за да я завъртят. Преди осем – девет години. Просто, за да я завъртят.
Сутринта има интервю на шефа на БНР с Иван Димитров на „Мюзик Аутор“. Казват да предоставят песните, за да ги завъртят по радиото на тези, които не са в „Мюзик Аутор“.
– Ние сме един от малкото градове, в които нямаме самодеен театър?
– Еми аз се опитах да го възстановя преди 12 години. Помниш нали? Имахме две представления.
– Ние от Топ Преса специално сме се опитвали да организираме подобен вид културни мероприятия, но просто хонорарите, които искат са безумни. Искат по 10 – 20 бона, за да участват.
– Бистра Тупарова тогава като режисьор взе хонорар към 2 -3 хиляди лева, но аз и Лили Герова една стотинка не взехме. Нямаше вход. Това е самодеен театър. Плаща се само на режисьор.
– Има ли смисъл да се мисли въобще за възраждане на самодейния театър в Гоце Делчев?
– Много голям песимист. Не…
– Това е една моя идея, но просто не мога да намеря съмишленици.
– Ето, двама сме. Но две птички пролет не правят. Трябват още. Да призовем. Всеки, който смята идеята ни за прекрасна да се свърже с нас. Може да направим пиесите „Самотни полета“ или „Съседки“.
– Аз съм сигурен, че общината ще помогне.
– Винаги. Тя помага.
– Липсва инициативност. Благодаря ти, Коце, за този наш разговор.
– И аз благодаря. Искам да пожелая на читателите успешна 2017 година и да бъдат по-културни от предишната!