Димитър Митов: След дълго чакане станах социален асистент на сина ми, болен от детска церебрална парализа

Валентин ГЕРЧЕВ

Димитър Митов е баща на син, който от раждането си досега боледува от дет­ска церебрална парализа. Мъжът от петричкото село Беласица наскоро е одо­брен за социален асистент, на половин щат. Признава, че този ден е чакал, откак­то се родило детето му. За­това обаче той е преживял лишения и куп спънки от институциите. По този по­вод разговаряме с него.

– Г-н Митов, имате повод да се радвате. Със заповед на кмета на Петрич сте на­значен за личен асистент на болния си син. Разкажете повече за това?

– Синът ми Стоян от 38 го­дини е труп на легло. Така е, откакто се е родил. Запове­дта ми е връчена на 5 декем­ври 2016 година. У мене е. Доволен съм, че са ми отпус­нали някаква помощ. До ден днешен не съм получавал и една стотинка. Досега никой не ми обръщаше внимание, защото не съм имал право да кандидатствам за личен асистент. Понеже пенсията ми е била голяма. Не знам ти що глупости. Аз съм сам, вдовец. Жена ми е почина­ла. И детето го гледам аз. Това е положението.

– За тези четири часа как­во възнаграждение ще по­лучавате?

– На месец 220 лв., така пише в заповедта.

– А с тези пари дали е възможно да се гледа това дете?

– Аз само дрехи и гащи не мога да му купя. По три пъти той се посерва и попиква. Не може да каже дали му се пика или ака. Нито може да седне. Абе – труп. Умрел човек. Само че диша. Нито може да ти каже какво иска, нито нищо.

– На колко годи­ни е?

– На 38 години е.

– От какво е предизвикана бо­лестта му?

– Повредиха го при раждането. Но ни лъгаха до­сега. От осем-де­вет години все ни казваха: „Ще се оправи, ще се оп­рави!“.

– Всъщност каква е лекарска­та диагнози ?

– Детска церебрална парализа. Няма лек за тази болест. Той цял жи­вот пие ле­карства. Не е спрял. Су­трин, обед и вечер по­стоянно е на хапчета. Ле­чение няма!

– Тогава вие как се справяте сам?

– Само аз си знам.

– Няма ли някоя жена да ви пома­га?

– Никой не довада. Имам една майка на 90 години, и тя идва. Ко­гато, както днес, съм в Петрич, тя е при него. Да му даде во­дичка. И ако се посере, да го обслужи там. Защото прави всич­ко партал. Всичко из­мърсва.

– На кого ис­каш да благода­риш?

– На кмета. На друг на ни­кой. Тук в кметство­то имат един Би­серков – един лъ­жец. Той за мен е един айдук и нищо дру­го.