Свържете се с нас

Анализи и Коментари

Защо един бандит се оказа по-силен от президента Росен Плевнелиев и Младен Михалев-Маджо?

Публикувано

на

Пленените съдии продължават да се грижат за комфорта на Шумахера и останалите айдуци
Един уличен бандит Иван Янински по прякор Шумахера се оказа с по-голямо влияние от отиващия си президент Росен Плевниелив и всеизвестния бос Младен Михалев-Маджо.

Айдукът, който има на сметката си повече висящи дела (41) от годините си успя за по-малко от година да свие аудитата на първата дама Юлиана, Маджо и двайсетина столичани. Но броди из мола, вместо да е в затвора.

И как си мислите, че е възможно да му се размине подобна смъртоносна гяволия? С любезното съдействие на съдиите от Софийския районен съд, които с волска упоритост отказват да го настанят в ледения хотел на „Майор Векилски”.

Това е същият този съд, чийто председател Методи Лалов театрално си подаде оставката, въпреки че мандатът му свършва след по-малко от година. И който се е залятал към политиката със скоростта, с която Шумахера плячкосва аудита и мерцедеси от софийските улици.

Крайно време е да се замислим дали искаме подредена, чиста и свята Република с бърз съд и ефективни присъди или ще продължим да търпим някои клоуни в тоги да ни баламосват с моноспектаклите си!

А докато си мислим, че мислим, влиянието на Шумахера може да го изстреля в парламента…

 

 

blitz.bg

коментара

Анализи и Коментари

Майкъл. Православният американец, който мечтае да види България

Публикувано

на

Автор:  ПЕТЪР МАРЧЕВ

С Майкъл Вьорл сме ФБ-приятели. Всеки Божи ден той публикува по няколко икони, свързани с честваните в този ден светии. Плюс подробна информация за техните жития. Ревността му към Православието стъписва дори и мен и ме подтиква да направя това интервю с Майкъл – православния американец от град Дейтън, Охайо.

Разкажи ни за себе си, Майкъл…

Роден съм през 1951 година. Баща ми беше локомотивен машинист, а майка ни се грижеше вкъщи за мен, сестра ми и брат ми. Семейството ми беше католическо, но всички ние, децата, престанахме да посещаваме църква, когато станахме на 12 или 13 години…

А как откри за себе си православното християнство?

Как намерих Православието, това беше доста дълъг и сложен процес… У дома имахме колекция от печати на дядо ми. Той имаше печати от Имперска Русия, които по някаква причина ме очароваха. Когато бях на 11 или 12 години, една монахиня в нашето католическо училище пък ми даде книгата „История на литургията“. Католическа книга, но включваше информация за източните литургии. Имаше илюстрации на руското духовенство: епископи, свещеници, които служат в храмовете. Никога преди не бях виждал нещо подобно… Чувствах подсъзнателно, че „това е както трябва да бъде“.

После намерих една книга „Религията на Америка“ и в нея намерих адресите на всички православни църкви в САЩ. Писах на всички тях, молейки за повече информация за Православието. Всички бяха много мили и ми изпратиха доста неща. Българската църква в САЩ ми изпрати „Житието на свети Йоан Рилски“ на английски език. Беше невероятно! Никога не бях чел нещо подобно и оттогава силно обикнах Рилския свети Йоан.

Лесно ли взе решението да се обърнеш в православната вяра?

Когато бях на 13 или 14 години се допитах до гръцкия свещеник (градът, в който съм живял, имаше само една православна енория, на Вселенския патриарх) за приемане на Православието. Каза ми, че ще ми трябва разрешението на родителите, а аз бях сигурен, че баща ми няма да даде разрешение. После в гимназията, разбира се, нашите интереси се насочват към други неща – търси се социална изява и, разбира се, вниманието на момичетата. Останах заинтересован от Православието, но не много активно. Освен това, това беше през 60-те години на миналия век, а младежта ни се интересуваше от много други неща … рок музика, пацифисткото движение… и някои неща не бяха много добри.

Бях женен и имах три деца, когато през 1983 година научих за Руската православна задгранична църква. Другите православните юрисдикции в САЩ бяха предимно икуменически – измерение, което не ме интересуваше, особено в светлината на моята досегашна католическа вяра. Фактът, че Руската православна църква извън Русия не е участвала в икуменическото движение, е това, което първо ме привлече към нея. Роля изигра също така и фактът, че Руската православна задгранична църква, независимо от своята малка численост, предлага много периодични издания и книги на православни теми, които не са достъпни от другите православни църкви… И така, приех Православието през 1985 година, бях кръстен на Лазаровден. Жена ми и децата бяха кръстени около една година по-късно.

Как живееш, с какво се занимаваш понастоящем?

Аз съм православен. Почитам иконите, изучавам ги. Освен това, публикувам икони във Facebook, за да илюстрирам църковния календар. Моята страница във Facebook казва „ΑΦΟΣ ΑΓΙΟΓΡΑΦΟΣ.“ Което означава Иконописец. След като публикувах всички тези икони ден след ден, научих много за иконите на различни православни държави от различните епохи. Харесва ми голямото разнообразие: стари грузински икони, стари руски икони, стари български фрески, български икони от XIX век и румънски икони, особено тези в дървените църкви. Но никога не забравям, че иконите са преди всичко свети образи, пред които трябва да се молим.

Посещавал ли си някоя православна страна?

Благодаря на Бога, посетих Гърция и Света гора. Това беше като някакво чудо. Един мой приятел работи за авиокомпания. Той има право на много евтини самолетни билети. И така, веднъж му бяха дали три билета до Гърция. Той решил да заведе свещеника и още един мъж от нашата енория в Атина. Но нещо се случило и този друг мъж бил възпрепятстван да пътува. Така щастието се усмихна на мен! Самолетният билет струваше 2 100 долара до Атина и обратно, но аз трябваше да платя само данъка. Никога не съм си мечтал даже, че ще мога да направя такова пътуване. Исках да отида в България и да посетя Рилския манастир. Това беше през 1992 година, но, за жалост, имаше някакви политически проблеми и ми казаха, че не можем да преминем границата… Затова взех автобуса до Неа Макри, за да се поклоня на мощите на мъченика св. Ефрем Нови; после пътувахме до Солун, където се поклонихме пред мощите на св. Димитрий Мироточиви и свети Григорий Палама. Спряхме и в манастира на свети Арсений Кападокийски. На Атон останахме в скита на пророк Илия, населен с монаси от Руската задгранична църква. За съжаление, те бяха изгонени оттам няколко месеца след като ги посетихме. Пренощувахме и в  манастирите „Зограф“ и „Хилендар“, за кратко посетихме „Ивер“, „Пантократор“ и „Есфигмен“.

Значи си бил и в българския манастир „Св. Георги Зограф“; какви са впечатленията ти от тази светиня?

Аз много почитам 26-те свети Зографски мъченици, и почувствах голямо благословение да бъда в техния манастир. Знаех достатъчно руски (много малко!), за да разкажа на монасите в „Зограф“ и „Хилендар“, че сме от Руската задгранична църква, но те ни посрещнаха като много скъпи гости! Това посрещане беше голямо благословение за нас, истинско чудо! Нещо, за което никога не съм мечтал, че ще мога да го направя… Тъй като съм в Руската църква, естествено бих искал да видя Русия. Но много искам също да отида в Румъния, България и Грузия. Толкова много има да се види във всичките три страни! Бих искал да видя манастира на светите мъченици Кирик и Юлита в България. Аз написах биография на нашия епископ Дамян (Говоров), който е служил в България и му е било позволено да се подвизава в този манастир. Освен това, бих искал да намеря гроба на друг от нашите епископи, за който също писах – Антони (Дашкевич), който се е установил през последните си години в Казанлък. И мисля, че е бил погребан близо до храма-паметник в Шипка…

pravoslavie.bg

коментара

Продължете с четенето

Анализи и Коментари

30 години от принудителното изселване на турците от България

Публикувано

на

„Въпреки изминалите 30 години от принудителното изселване на турците от България темата е трудна, парлива, има политическа натовареност и много често политиците я използват за своите конкретни политически борби. А не трябва да бъде така“. Това заяви доц. д-р Михаил Иванов, експерт по проблемите на етническите малцинства, който бе сред 30-те учени от Турция, България, Гърция и Япония, които взеха участие в международен научен симпозиум в град Чорлу, цитиран от „24 часа“.

Симпозиумът бе посветен на 30 г. от принудителната изселническа кампания на българските турци, започнала по призива на бившия комунистически лидер Тодор Живков (29 май 1989 г.) Тогава той казва: „Всички, които не се чувстват българи и не приемат България за своя родина, да се махат от страната“.

Форумът се организира от университета „Намък Кемал“ в Текирдаа и Анкарския университет със съдействието на община Чорлу.

Какво наложи провеждането на този форум, бе въпросът ми към проф. д-р Айше Каяпънар от университета в Текирдаа. Тя заедно с проф. Зейнеп Зафер от Анкарския университет, която е родом от България, участничка в Независимото дружество за защита на правата на човека и в организирането на майските събития и е прогонена насила от България, са главните организатори на симпозиума.

„През 1984-1989 г. международната общественост се запозна с присъщото само на България понятие „възродителен процес“, което бе последвано от „голямата екскурзия“. И двете понятия нямат аналог в историята като лингвистика и като изпълнение, те са различни по време процеси, но имат общи дълбоки причини и последствия, които се простират в един дълъг отрязък от време, надхвърлящ 100 години“, посочи проф. Каяпънар.
Изследователите от Турция и България се обединиха в мненията си, че е необходимо да се откажем от все още битуващата в България тоталитарна терминология като „възродителен процес“ и „голямата екскурзия“.

„Във всички доклади бе подчертано, че става дума за цинични изрази на комунистическия режим в България, тъй като това е безмилостно етническо претопяване и прочистване, съпроводени с кървави разправи с всяка съпротива. Всички бяхме единодушни, че това трябва категорично да се осъди. Разбира се, не е лесно. Събрахме се на симпозиума такива мохикани, които държим това да се промени, и трябва непрекъснато да се повтаря, че не е редно тази процеси да се определят така. Аз съм изчел стотици материали на Държавна сигурност, именно те помежду си наричат така процеса, трябва ли ние да говорим като тях“, заяви доц. Михаил Иванов.

От чуждестранните участници най-активно бе представянето на българските учени. „Това е логично, защото става дума за български събития. Сигурно ще се връщаме пак и пак към тези теми независимо от времето и мястото. Те са изключително важни и много травматични“, коментира проф. д-р Евгения Иванова от Нов български университет.

По думите ѝ асимилацията на мюсюлманите в България е продължителен процес, а не внезапно хрумване през 80-те години на ХХ век и е част от политиките на различните управления през различни периоди: „Неуспехите на етническите прочиствания през 50-те и 70-те г. са „компенсирани“ със смяната на имената на помаците, циганите и татарите. Турците също не са преименувани едновременно, а постепеннно и по региони, процесът продължава 10 г. (1975-1985).

Деян Кюранов, д-р по философия, от Центъра за либерални стратегии, акцентира върху неспособността на институциите в България да се нормализират междуетническите отношения: „През 1991-2010 г. проевропейската пропаганда успяваше да балансира традиционния български антимюсюлмански национализъм. След 2010 г. обаче националистическата тенденция започна да побеждава проевропейската с подкрепата на засилващата се обща реакция в Европа“, посочи той.

По официални данни 310 хиляди са изселилите се от България само през горещото лято на 1989 г. А броят на българските турци, имената на които са насила сменени през 1984-1985 г. в периода на асимилационната кампания, е 1,390 млн. Без да е точна цифрата, се твърди, че броят на преселниците с двойно – българско и турско, гражданство е около 300 хиляди души.

Според проф. д-р Мустафа Тюркеш от университета „Близък изток“ в Анкара един от големите въпроси е преборването с езика на омразата.

А проф. Евгения Иванова подчерта: „Аз имам едно-единствено опасение: ако травмата прекалено се разисква, прекалено много се акцентира, разбира се, че трябва да се помнят, но ако тази памет се преобърне в някаква задължителна мантра, това започва да става опасно. Затова мисля, че тези дебати трябва да се водят на академично ниво. Както се получи сега“.

По публикацията работи: Камелия Цветанова
dnes.bg

коментара

Продължете с четенето
Loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

юли 2019
П В С Ч П С Н
« юни    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  

ПОПУЛЯРНИ