Десислава Атанасова: „Проходих“ като водеща и репортер в регионалната тв в Благоевград

Ралица ВАСИЛЕВА

Десислава Атана­сова е от жените, кои­то няма да подминеш ей така на улицата. Не само, защото е по­знато лице от екрана на Bulgaria ON AIR, а защото е цветна. Тв водещата не се огранича­ва само в сериозността на новините, които съобщава всеки ден. Нейните инте­реси не свършват с добра­та новина или с желанието й да създаде „училище за истинските неща“. Увлека­телно може да разказва за Виена, където е учила и жи­вяла, за виното, любовта и пастата в Италия – страна, която й е любима дести­нация за пътешествия. А когато е пред обектива на фотоапарата, предпочита да е сама. Запечатването на кадри също е особен момент в общуването й със света. Десислава е и майка на тийнейджър. И един от големите й страхове е бил да не се провали именно като родител. Как е успяла да съхрани връзката със сина си, отдавайки се не телевизията, както и какви житейски уроци е научила през годините червеноко­сата дама споделя в интер­вю пред Топ ПРЕСА.

ЗА ПРОФЕСИЯТА ЖУРНАЛИСТ

– Деси, от колко време сте журналист и как се оказахте част от екипа на Bulgaria ON AIR?

– Започнах през 2009 г. в регионалната тв в Благоев­град. Там „проходих“ като во­деща и репортер. Тайничко обаче се надявах да стана част от някоя национална телевизия. Знаех, че това ще стане трудно, тъй като преместването ми на друго място ще донесе след себе си последствия, а аз не бях готова за тази промяна. Но… ето че преди повече от годи­на се озовах в София. В Бла­гоевград бях кореспондент на „Новините ON AIR“ и вед­нага щом раз­брах, че търсят нови хора, си пуснах авто­биографията. И така станах част от екипа на Bulgaria ON AIR. Взех едно от най-трудни­те решения в живота си. Ос­тавих сина си в Благоевград и поех към едно предизвика­телство. Вътрешно в себе си знаех, че ще се справим, за­щото и той е боец като мен.

– Бъркат ли ви с една би­вша министърка, която е със същото име като ваше­то и как реагирате в подобни случаи?

– Още не се е случвало да ме объркат, но мои приятели се шегуват често с това.

– А от кого се учите в за­наята?

– От тези, които са се дока­зали в тази професия. При­мери има много и от българ­ския екран, и от световните медии. Уча се, но не подра­жавам, защото зрителят веднага ще усети фалша. Изминала съм малка част от професионалния си път, но имам чувство­то, че ще се уча и усъ­вършенствам до края на живота си. Телевизията се променя много бързо, и заради бума на техно­логиите, и заради проме­ните в навиците и очак­ванията на хората. Това, което знаем днес, само след 1-2 години няма да е достатъчно.

– Какви са отношения­та ви със зрителите?

– Ценя зрителя. Важно ми е неговото мнение и доверие към мен. Вяр­вам, че новините трябва да бъдат поднасяни с уважение към публи­ката. В Новините ON AIR няма място за скандали и сензации, които отклоняват вниманието от наистина ва­жните теми. И имаме една традиция – винаги завърш­ваме емисиите с добра но­вина.

– Какво влагате в опреде­лението „училище за истин­ските неща“, което всъщ­ност искате да създадете?

– В последно време сякаш много хора абдикират от истинския свят. Познавам хора, които са се скрили в собствените си черупки и стоят там. Като парализира­ни. Споделят ми, че не се на­слаждават на това, което ни заобикаля. Станали са прос­то… механични, без цвят и индивидуалност. Достатъч­но е да отворим Фейсбук, за да се сблъскаме с вълната от негативни, мрачни на­строения. Та… иска ми се да мога да науча повече хора на това да се радват на прос­тите неща, които може да не са в луксозна опаковка, но ни карат да се чувстваме щастливи – защото това е смисълът на живота. Иска ми се да мога да им помогна да излязат от стереотипите, от изкривените виждания на своите близки за това какви трябва да бъдат, да не робу­ват на измислени авторите­ти, а да правят това, което е важно за самите тях. Може би моето училище ще бъде под формата на книга по те­мата.

ЗА ВИЕНА

– Какви са спомените ви и впечатленията ви от Виена, където сте учила и живяла?

– Това е моето място. Къ­дето и да отида, бих се връ­щала отново и отново във Виена. Още щом слязох от автобуса там, си казах: „Ис­кам да прекарам целия си живот тук“. Беше есента на 2001 г. Спомням си ясно червените трамваи на фона на жълтеникавите корони на дърветата. Слънчево беше и ясно се очертаваха фаса­дите на готическите сгради, величествени и събрали в себе си много история. Архитектура по ноти. Така описват Виена. Спомените ми от там все още са живи. Спокойствието, живописни­те паркове, нестихващият културен живот, много, мно­го са нещата, които могат да направят впечатление във Виена. Когато заминах за Виена, не знаех грам нем­ски, бях учила само англий­ски и френски. Наложи се да уча немски на немски. Беше забавно и много трудно. Гру­пата по език се състоеше само от начинаещи и от поч­ти всички националности. Дори и азбуката не знаехме. Преподавателката ни, г-жа Беате Денк, се опитваше по всякакъв начин да ни под­скаже, да ни помогне да раз­бираме поне част от думите. Лаеше, мяучеше, подскача­ше – хубави времена бяха. Научих много за почти всич­ки националности по света. Живеех в общежитие, с обща кухня на етажа. Спомням си, един ден бях решила да приготвя традиционния за България – боб. Около мен готвеха китайци и пожелаха да опитат моето ястие, не­познато им дотогава. Първо изсърбаха чорбата и след това с клечки, гонеха бобе­ните зърна – голям смях пад­на. От тях пък аз „откраднах“ рецепта за свински ребърца с кока-кола – божествено вкусно. Един арабин пък ме научи да гадая с карти Таро. А един италианец, който имаше малка пицария близо до общежитието, ме научи, че в тестото за пица винаги трябва да има повече захар, отколкото сол. Това са мои­те студентски години. Дока­то учех, за да припечелвам по нещичко, участвах в ня­колко австрийски сериала – Коmmissar Rex и Trautman. Много смях падаше на сни­мачната площадка. В един от епизодите дори имах ре­плики… Незабравими годи­ни!

ЗА ЖИВОТА

– А през какви житейски неща сте минала и какви из­води си направихте?

– Изправяла съм се пред много трудности в живота си. Трябвало е да взимам решения, за които не съм била готова. Но всички тези житейски уроци, ми дадо­ха само отговори на много неизречени въпроси. Сме­ла съм и това много ми е помагало да продължавам напред. Не всяка стъпка е била правилна, но за мен грешна няма. Отклонявала съм се за малко и след това пак съм намирала посоката, моята посока. Аз не катего­ризирам житейските пътища като грешни или правилни. Те са просто необходими. Не драматизирам, когато нещо неприятно ми се случи. Мно­го обичам да казвам: „И това ще мине“. И вярвам в тази максима.

– Имате син, за какво най-често говорите с него и как прекарвате времето си заедно?

– Винаги ме е било мно­го страх да не се проваля като родител, може би това е най-голямото ми притесне­ние. Мислех, че като е мом­че, по-трудно ще общувам с него (много исках да е мо­миче). Връзката ни обаче е много силна, емоционална. Въпреки че сме много раз­лични, почти нямаме кон­фликти, дори и сега, когато той вече е в онази особената възраст – тийнейджърската. Той е изключително комуни­кативен и отворен към жи­вота и света. Посреща всич­ко с усмивка. С него водим много философски разгово­ри, много научавам и аз от него. Понякога ми се налага да коментирам теми като кеч или футбол (аз не разби­рам грам от спорт) и тогава пада истински смях заради моето невежество, но това пък ме стимулира да чета за нещата, които го вълнуват, за да мога да бъда интере­сен събеседник. Обичаме да гледаме филми заедно. И когато започне да ми за­дава въпроси по темите във филма, аз го изучавам. Раз­

 бирам какво го вълнува, как разбира засегнатите пробле­ми.

– Извън професионално­то амплоа, кои са нещата, които ви карат да мечтаете? Разкажете за италианските си пътешествия и манджи и защо именно Италия е лю­бимата ви дестинация?

– Няма как да не харесваш Италия. А когато я опозна­еш, просто се влюбваш. Ита­лия е любов, вино, музика, страст и паста – по това си приличаме. Мечтая скоро да посетя Тоскана. Този път ще отделя време не за град­ската суета на Италия, а за лозовите масиви и приро­дата, красивите провинци­ални къщи и хубавото вино, което се произвежда в този регион най-вече легендар­ното червено вино „Кианти“. Искам на място да опитам тосканския хляб. Само съм чувала за него. Знам, че се приготвя задължително без сол и присъства през целия ден на трапезата. Дори съм чела, че сутрин топят в кафе­то си хляб.

– А интересът ви към фо­тографията откъде се е поя­вил и какво ви носи?

– Това е моят начин да се откъсна от действител­ността. Взимам обектива и потеглям. Обичам да нами­рам детайли, отделни пар­ченца, които са част от нещо голямо, но ми се иска да им създам индивидуалност. Много обичам да снимам и стари къщи, постройки – порутени или изоставени. Всъщност толкова много живот има в тях. Всяка със своята странна история. И така се разтоварвам от еже­дневния стрес. Но обичам да съм сама, когато отивам на лов за снимки.

– Увличате ли се по мода­та, уютно ли ви е в класиче­ския гардероб на тв воде­ща?

– Не мисля, че следвам модните тенденции. Аз си имам мой стил – бих го определила като романтичен. Добре се чувста­вам и с къса черна рокля, и с дънки. В гардероба си имам палитра от цвето­ве. Не се ограни­чавам. Уютно се чувствам и с висок ток, на който зала­гам винаги, когато излизам на вечеря с приятели, и със спортно-елегантни обувки в ежедне­вието си. Гардеро­бът ни в Bulgaria ON AIR е изключи­телно изчистен и в същото време ви­наги има по някоя скрита закачка, за настроение. Стилистът на те­левизията Камелия Павло­ва умело подбира роклите, с които се показваме пред зрителя. Линията ни е изчис­тена, роклите – красиви. Така че се чувствам уютно в гар­дероба на телевизията.

– Има ли нещо, което мно­го силно искате, но все не успявате да постигнете?

– Мисля че не. Намирам време и начин да направя всичко, което искам. Все се каня да се науча да карам ски, може би затова все не ми остава време. Мъжът ми и синът ми карат ски, и ми е некомфортно като не мога и аз да се присъединя към тима. Но ще го направя, все някога.

ВРЕМЕ ЗА ПРАЗНУВАНЕ

– Къде, с кого и как ще по­срещнете идващите празни­ци и какво си пожелавате за 2017 година?

– Това е най-хубавата част от годината – Коледните празници. Очаквам ги с не­търпение и се вълнувам като дете. На Коледа ще бъда на най-хубавото място – у дома. В трепетно очакване на пода­ръци и благословение, на то­плина и споделени моменти с моите най-любими. А пък за Нова година, за първа го­дина – нямаме план. Аз ще бъда на работа и след това истинско предизвикател­ство за нашето семейство, без резервации и уговорка с приятели, ще посрещнем 2017 година. Къде и как – не знам. Пожелавам си здраве и търпение. Вдъхновение и смелост! Светли празници!

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене