Свържете се с нас

Култура

Ученик от ПМГ „Яне Сандански“ с призова награда в престижния литературен конкурс „Млад писател“

Published

на

Единадесетокласникът Мартин Пеев на едно от най-авторитетните литературни състезания за млади таланти

Крайното класиране бе оформено след втория кръг на събитието, в което се надпреварваха 12-те най-добри излъчени след предваарително пресяване сред участници от цялата страна. Вторият финален кръг на надпреварата в София. В него ученикът Мартин Пеев  от XI г клас на най-старото училище в региона зае второ място сред дузината финалисти стигнали до този етап. Там младежът имаше възможността да се срещне със съвременни писатели –  млади хора, решили да преследват мечтата си, а именно да пишат. Всеки от тях разказа на участниците в конкурса  своята уникална история. Задачите в самото състезание са провокативни и  интересни, като стремежът на организаторите е да изненадат участниците и да ги накарат да бъдат оригинални при представянето на текстовете. Представителят на ПМГ „Яне Сандански“, гр. Гоце Делчев получи за награда и съвременни книги от български автори.

Ние от ТОП ПРЕСА отправяме към него своите специални поздравления за Мартин Пеев с пожелания за бъдещи успешни изяви, а защо не да стане един от нашите най-добри писатели!!!

коментара

Култура

Днес Православната църква отдава почит на живота и делото на Св. равноапостолна мироносица Мария Магдалина

Публикувано

на

Личността на св. Мария Магдалена неправилно се обърква с други жени, за които повествуват Евангелията.

Света Мария Магдалина била родом от Мангала, на брега на Галилейското езеро.

Тя не е Мария от Витания (градче на юг от Йерусалим) – сестрата на Марта и Лазар, която помазала главата на Иисус.

Тя не е и опростената грешница, която помазала нозете на Иисус и ги изтрила с косите си, за което разказва св. евангелист Лука. Непосредствено след разказа за тази неназована по име грешница („…една жена от града, която беше грешница, вж. Лук.7:37) ев. Лука  споменава поименно св. Мария Магдалина с думите „Мария, наричана Магдалина, от която бяха излезли седем бяса“ (Лук. 8:2). От текста ясно се разбира, че Мария Магдалина била една от многото други жени, които Иисус „излекувал от зли духове и болести… и които Му услужваха с имотите си“ (Лук. 8:2).

Объркването на св. Mария Магдалина с опростената грешница не е отскоро – то води началото си от края на VI век и се дължи най-вече на погрешно тълкуване на св. Григорий Велики.

Смесването на различни жени с името Мария е особено разпространено на Запад, среща се и в нашумелите филми „Страстите Христови“ на Мел Гибсън, „Кодът Да Винчи“ от Дан Браун и други произведения. То се дължи на непознаване на Св. Писание.

На този ден е и пренасянето на мощите на светия свещеномъченик Фока към 404 г. от Понт в Цариград. (Паметта му се празнува на 22 септември.)

Pravoslavieto.com

Кратко житие на св. Мария Магдалeна

Мария МагдалинаКогато Господ Иисус Христос ходел по Галилея и чрез Своята Божествена сила извършвал личби и чудеса, към него пристъпила жена на има Мария Магдалина (от гр. Магдала). Тя го молила за помощ. Господ изгонил из нея седем бесове (Марк 16:9) и напълно я изцерил от болестта, от която тя страдала. Оттогава благодарната Мария служила непрестанно на Господа, слушала неговото учение и вървяла след него до самата Негова кръстна смърт. Заедно с други свети жени, тя гледала страданията на Христа и плачела за Него. Заедно с майката на Спасителя тя стояла при кръста и видяла, как положили Господа в гроба.

Тъгувайки за смъртта на Спасителя, светите жени приготвили благовонно миро(виж Св. Мироносици, бел.ред.), за да помажат с него, според юдейския обичай, тялото на Иисус Христос. И след като минала съботата, рано сутринта отишли на гроба. Но по-рано от всички, още до разсъмване, дошла на гроба Мария Магдалина. За голямо свое учудване тя видяла, че камъкът е отвален и гробът празен.

Смутена от видяното, Мария Магдалина бързо се затекла при апостолите Йоан и Петър и им казала: „Дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са Го турили“ (Йоан 20:2). Йоан и Петър веднага тръгнали подир нея и като влезли в пещерата, видели, че тялото на Иисуса го няма и че в ъгъла лежат само повивките, с които то било обвито. Те се върнали, а Мария останала на гроба, стояла и плачела. И както плачела, надникнала в гроба и ето видяла два ангела в бяло облекло да седят – единият при главата, а другият при нозете, гдето било лежало тялото Иисусово. Те й казали: „Жено, защо плачеш?“

– Вдигнали Господа моего – отговорила тя – и не зная где са Го положили.

Като казала това, тя се обърнала назад и видяла Самия Иисус, но не Го познала и мислила, че е градинарят.

– Жено – казал й Той – защо плачеш, кого търсиш ?

– Ако си Го ти изнесъл – казала тя, – кажи ми где си Го положил и аз ще Го взема.

– Марийо! – казал й тогава Спасителят.

Едва сега Мария Го познала и радостно извикала: „Учителю!“

– Не се допирай до мене – казал й Господ, – но иди при братята Ми и им кажи, че възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, и при Моя Бог и вашия Бог! [Вж. Иоан. 20:17].

В това време и другите жени, които вече се връщали от гроба, срещнали по пътя Спасителя, Който им казал: „Радвайте се!“ Те паднали пред нозете Му и Му се поклонили.

По такъв начин светите жени, които ревностно служели на Господа по време на земния Му живот, се удостоили да бъдат първи благовестници на Неговото славно възкресение. Мария Магдалина, която първа видяла възкръсналия Господ, утешила скърбящите ученици с радостните думи: „Христос възкресе!“ Като първа благовестница на възкресението, тя е призната от църквата за равноапостолна.

След Възнесението Господне Мария Магдалина прекарвала с пресвета Богородица и апостолите в постоянна молитва и била свидетелка на първите успехи на християнското учение в Йерусалим. Пълна с усърдие и вяра, тя сама проповядвала словото Божие и за туй посещавала разни страни. Църковното предание говори, че посетила и Рим, и че поднесла на императора Тиберий червено яйце, като му казала: „Христос възкресе!“ и му разказала за кръстната смърт на Господа.

Още от старо време имало обичай у юдеите, особено у бедните, да поднасят яйца на свои познати, приятели и покровители в деня на рождението им и на Нова година. Това се смятало като израз на радост и уважение от людете, които не са могли да поднесат по-скъпоценен дар. По примера на св. Мария Магдалина у християните влязло в обичай да се даряват един другиму червени яйца за спомен на Христовото Възкресение.

От Рим св. Мария Магдалена дошла в Ефес, където до самата си смърт помагала на св. Йоан Богослов в неговите апостолски трудове. В V век нейните мощи били преместени от Ефес в Цариград. [Повече за светите мощи на св. Мария Магдалена виж в житието по-долу.]

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 годинапод редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Днес имен ден имат всички с имената Мадлен, Мадлена, Магдалена, Магда и Миглена.

коментара

ПРОДЪЛЖЕТЕ С ЧЕТЕНЕТО

Култура

Днес е Илинден! Православната църква почита свети пророк Илия

Публикувано

на

12 хубави имена черпят днес, спазват се много строги забрани!

Да изтребваме злото в себе си с ревността на свети пророк Илия

· АРХИМ. ТЕОФИЛ (ПЪРЪЯН) · 20/07/2018

Възлюбени вярващи!

Днешният празник – единствен в целия годишен празничен кръг – е посветен на старозаветен светец. Разбира се, ние почитаме и други светци и праведници от Стария Завет, а също и пророци (пророк Исаия, пророк Йеремия, пророк Йезекиил, пророк Даниил, пророк Мойсей) но не им посвещаваме специално честване, а просто в определен ден от църковния календар си спомняме за тях.

Свети пророк Илия е старозаветен човек, Божи избраник, когото нашата свята Църква ни повелява да честваме и празнуваме. Освен това, което нашата свята Църква ни дава като честване на светиите и ние по човешки добавяме нашата почит.

Църквата ни дава литургичните текстове, т.е. последованията на богослужението, с което тя ни подканва към честването на светиите и конкретно днес – за честването на свети пророк Илия. Но има и друго почитане, което извършва вярващият народ без да се основава на Свещеното Писание и литургичните текстове.

Пророк Илия е светец, когото хората смятат за суров и се страхуват от него. Но откъде произлиза този страх? В представите на нашия народ пророк Илия предизвиква бури, изпраща гръмотевици, пуска мълнии; а тези явления, разбира се, внушават определено безпокойство в душите на хората. И ако свети Илия изпраща бури, гръмотевици и мълнии, то наистина е естествено някои да се страхуват от него.

Истината е, че гръмотевиците и мълниите нямат никаква връзка със свети Илия, но доколкото той се възнася от този свят на огнена колесница, в която са впрегнати огнени коне, то хората правят връзка между земните колесници и онази колесница, която грабва свети Илия на небето. Съществува предание, според което свети Илия се възнася на колесница, в която са впрегнати четири коня. Така го е разбрал пророк Елисей, така е видял той възнасянето на небето на свети пророк Илия (виж 4 Цар. 2:11). И затова хората правят връзка между колесницата, с която се възнася на небето свети Илия и този грохот, който ечи, когато се сипят гръмотевици, сякаш свети Илия се носи някъде във висините на колесницата, с която се е възнесъл.

Ето защо се страхуват от свети Илия. Хората се стараят да не работят на Илинден, за да не им се случи нещо лошо. Това са народни поверия…

Но той наистина е суров и решителен светец, за когото знаем, че е заповядал да бъдат изклани всички, които не пазят вярата Израилева (виж 3 Цар. 18:40). Това днес ни изглежда странно. Обаче ние забравяме нещо. Ние забравяме, че свети Илия е искал да унищожи злото в този свят, да го изкорени. Затова когато свети Илия е искал да избие всички, които не се покланят на Бога, идолопоклонниците – той е целял да изтреби не само идолите, т.е. представите на хората; но и онези, които учели народа да се покланя на идолите. Може би оттук произлиза мисълта, че свети Илия е суров светец.

Свети пророк Илия в Новия Завет

Свети пророк Илия се споменава в Евангелията и в новозаветните писания достатъчно често в сравнение с другите старозаветни личности. И на днешната света Литургия в евангелския откъс се казва, че „много вдовици имаше в Израиля в дните на Илия …; и нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при вдовицата в Сидонска Сарепта; тъй също много прокажени имаше в Израиля при пророк Елисея” (Лук. 4:25-27), но само един е бил изцелен със силата Божия, дадена на Елисей.

Ние знаем също, че свети Илия, такъв суров, какъвто е бил, е приет от нашия Господ Иисус Христос като свидетел на Неговото Преображение (виж Мат. 17:3). Там също присъстват и Мойсей и тримата апостоли: Петър, Яков и Йоан. Това означава, че пророк Илия със своята суровост, със своята решителност и готовност да унищожи злото в самия му корен, е угоден на Бога.

Духът и силата на пророк Илия се споменават във връзка със свети Йоан Кръстител. Ангелът-благовестник възвестява на бащата на свети Йоан Кръстител, че ще му се роди син и ще го нарече Йоан и също му казва, че той ще върви пред Господа в духа и силата на Илия (виж Лук. 1:17). Т.е. той ще бъде решително против злото – това означава да вървиш в духа и силата на Илия.

В Светото Евангелие според Марк синовете на Зеведея – светите апостоли Яков и Йоан са наречени „синове на гърма” (Мк. 3:17). Веднъж, като виждат, че някакви хора от Самария не поискали да приемат Господ Иисус Христос и да Му дадат да си отдъхне в тяхното село, Яков и Йоан – „синовете на гърма” – казват: „Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да го изтреби, както и Илия направи?” (Лук. 9:54). Щом като учениците казват „както и Илия направи”, значи те познават свети Илия като човек, който противоборства на тези, които правят зло. Апостолите мислят, че ако тези хора от Самария не приемат Господа, значи те трябва да умрат. Но Господ не повелява това. Затова Христос е близък на нашите сърца, по-близък, отколкото свети Илия – трябва да признаем това.

Обичаме свети Илия, харесва ни неговата ревност. За нас би било добре и ние да имахме ревността на свети Илия към изтребване на злото, особено на злото в нас самите. Да се борим с ненавистта в себе си, да се борим с отмъстителността в себе си, да се борим с гнева в себе си, да премахваме нерешителността, да премахваме противенето на доброто, което е в нас, да изкореняваме злобата още в зародиш, в какъвто и вид да е тя.

Вместо гняв да имаме кротост, вместо гордост да имаме смирение, вместо леност – трудолюбие, вместо алчност – щедрост, вместо разпуснатост – въздържание, да се затвърждаваме в доброто, защото такава е волята на нашия Господ Иисус Христос.

Обаче Господ не иска да сме изтребители на хора. Бог на нас не е определил да съдим кой е добър и кой – лош, кой трябва да живее и кой – да умре. Господ ни заповядва да бъдем доброжелателни, снизходителни, да прощаваме. Затова на въпроса на двамата ученици – „синовете на гърма”: „Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да го изтреби, както и Илия направи?” – Христос отговаря: „…не знаете, от какъв дух сте вие” (Лук. 9:54-55). Тоест ако искате да сторите нещо подобно – да убивате хора, по вашата воля да загиват хората, та дори и те да не Ме приемат, значи вие нямате Моя Дух, вие не сте от Моя Дух, а Аз не искам Моите хора да са такива.

Ние почитаме свети Илия, който почита Църквата, но искаме да бъдем като Христос – да сме снизходителни, да прощаваме, да милваме, да се отнасяме с разбиране към човешките немощи, да сме човеколюбиви, както е човеколюбив Бог, искаме да сме търпеливи, защото Господ ни казва: „…който претърпи докрай, ще бъде спасен” (Мат. 10:22).

Но що се отнася до нагласата на нашите души, редно е да бъдем като свети пророк Илия. Да не мислим за това как постъпват едни или други, а да мислим за себе си, за това, как ние се отнасяме към злото, да мислим, как да се избавим от злото чрез добро. Свети апостол Павел пише на християните в Рим: „Не се оставяй да те надвива злото, но надвивай злото с добро” (Рим. 12:21).

Разбира се, свети пророк Илия е бил и доброжелателен. Той е изпратен от Бог при вдовицата от Сарепта Сидонска. Пророкът помага на тази вдовица, когато умира детето й и го възкресява. Всичко това се отнася за свети Илия и всичко това ние трябва да имаме предвид, когато става дума за нашето почитане, за нашето честване на свети пророк Илия.

Да не се страхуваме от него и от неговата строгост, докато сме с Господа, защото Христос няма да позволи да направим това, което е правил пророк Илия. Пророк Илия е имал ревността, която е била необходима в неговото време – да приеме Бог ревността му и да утвърди нас в ревността да изтребваме злото, защото ние сме така нерешителни, когато стане дума да премахнем злото. Замислете се, кой от нас не предпочита понякога злото и чрез действията си не избира да огорчи Бога пред това – да огорчи някой човек. Често не премахваме злото от душите си и от живота на близките ни, за да не се огорчат те. Но свети Илия не постъпва така. Той не се интересува, дали някой ще се огорчи, той се стреми да въведе Бога сред хората, Този Бог, Който не само прощава греховете но и изпраща наказание за тях.

Имайте предвид, че Господ Иисус Христос казва на апостол Петър: „…каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата” (Мат. 16:19). Значи Господ му е дал власт не само да прощава, но и да свързва. Но защо? Защото ако се остави злото да се увеличава, да расте, в края на краищата то ще вземе власт над човека. И не само ще вземе власт, но и ще измени ума на човека. Отец Арсений казваше: „Умът е толкова изкусен – той може да докаже и доброто, и лошото по отношение на едно и също нещо”. И още казваше отецът: „В кривия ум и правото се изкривява!”.

И тъй, действието на греха е това, което изкривява ума към злото, това, което кара човек да нарича злото добро и доброто зло.

Свети Илия е решителен. Той казва: „Бог трябва да е победител в този свят; да изтребим веднъж завинаги хората, които се противят на Бога”. Разбира се, ние не говорим така. Ние не говорим така, защото нямаме духа и силата на Илия, защото не сме определени за неговото поприще. Но във всеки случай е необходимо да се покоряваме на Бога, на учението на нашия Господ Иисус Христос; необходимо е, доколкото можем, да се стараем да изкореняваме злото в себе си, да го премахваме и от нашата среда; а когато това не е по силите ни, да търсим Божията помощ, за да победи Господ злото в този свят.

Възлюбени вярващи! В посланието на свети апостол Яков се казва, че свети Илия е имал слабости, също като нас, „и с молитва се помоли да няма дъжд: и не валя дъжд на земята три години и шест месеца. И пак се помоли: и небето даде дъжд” за полза на хората, за доброто на хората (Як. 5:17-18). Да заимстваме от свети Илия това, което е по силите ни да направим и което отговаря на нашето естество, на нашето християнско разбиране. И тъй, след като нашият Господ Иисус Христос казва на двамата апостоли: „…не знаете, от какъв дух сте вие!” (Лук. 9:55), то да се научим от Господа да бъдем като пророк Илия само тогава, когато това се отнася до злото в нас – злото, което трябва да бъде унищожено.

Да бъдем добри и с лошите хора

Да се отнасяме с разбиране, да прощаваме, да помагаме на хората да стават по-добри, а не да ги погубваме. Не е наша работа да постъпваме така, както е правил свети пророк Илия. Съдът принадлежи на Бога, отмъщението принадлежи на Него. Ние не се молим нито за съд, нито за отмъщение, а се молим за Божията милост навред и за Божията помощ.

Да честваме свети пророк Илия – ревнителя за Бога и да осъзнаваме, колко е добре това, че този пророк е свидетел на Преображението на Христос в Светлина.
И тъй като почитаме свети Илия, да се стараем да придобиваме ревност в доброто, ревност в душите ни, ревност да унищожаваме злото в себе си. Да виждаме лошото в себе си и да знаем, че трябва да търсим помощта на светия пророк, за да се преборим с нашата греховност. И дори да молим Бога да ни изпрати свети Илия, за да въведе той ред в нашите души и в нашия живот.

Свети Илия се възнася жив на небето и ние не знаем, къде се намира той. Но във всеки случай той се издига над този свят, защото има живот, насочен много повече към Бога, отколкото към света. Затова и Бог определя той да не остава вече в този свят, а да пребивава някъде над него.

Да се стремим и ние да живеем така, че да сме над света. Да не бъдем неблагодарни, когато някой за наше добро се намесва в живота ни с цел да ни направи по-добри и по-угодни на Бога. Да полагаме усилия, за да помагаме на близките си да стават и те по-добри за Божия слава и за радост на свети пророк Илия и на всички светии винаги, сега и всякога и во веки веков.

Слава на Отца и Сина и Светия Дух. Амин. | www.pravoslavie.ru

Беседата  е публикувана със съкращения

Превод: Евгения Николчева

Според народното поверие на Илинден не трябва да се работи, защото гръм може да удари човека.

Не се ходи на плаж, защото морето взима жертва на този ден.

От днес времето се обръща, почват да духат есенните ветрове, излизат вълнения и мъртво течение. Докато преброиш до пет, вълната те удря и след това те дърпа навътре. Илинден идва с мъртва хватка на морето, казват старите рибари. Затова морските предупреждават летовниците да са особено внимателни при къпане в морето.

Имен ден празнуват всички с имената Илия, Илиана Илико, Илика, Илин, Илина, Илинко, Илинка, Божко, Божана, Божинко, Божинка и други.

коментара

ПРОДЪЛЖЕТЕ С ЧЕТЕНЕТО
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

юли 2018
П В С Ч П С Н
« юни    
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  

ПОПУЛЯРНИ