Спечелилата първа награда в конкурса„Аз обичам България“ Венета Караманова: Проблемът на обществото е,че позволява да се дави все повече и повече във водите на ограничението…

Стоян ЦВЕТКОВ

– Вени, представи се за на­шите читатели…

– Здравейте! Казвам се Венета Караманова на 15 години от град Гоце Делчев. Ученичка съм в ПМГ „Яне Сандански“, 9в- профил хи­мия и биология, но въпреки амбицията ми да следвам медицина, литературата и писането са в кръвта ми.

– Разкажи ни какво оби­чаш да правиш през свобод­ното си време?

– През свободното си вре­ме обичам да правя неща, от части нетипични за по-го­лямата част от обществото в наши дни. Обичам да чета, обичам книгите. Винаги луксът за мен е представля­вал хубавата книга в ръка, шумящият дъжд навън, чаша горещ чай и топло одеяло. Книгите са една незаменима част от мен, която всъщност ме допълва. Обичам и да пиша. Да изреждам мислите, чувствата, емоциите си. Да изобличавам истинската си същност, да показвам све­та на хората от по-добрата страна. Тази страна, която е непозната за човека и тази страна, която може да бъде показана само от вълнува­щите редове на стиховете на един творец. Пишейки раз­гръщам самата себе си по начин, по който не мога да се разгърна дори пред близките си. Това е моето призвание, спокойствие, удовлетворе­ние, моето щастие. Обичам да снимам. Обичам да запе­чатвам всичката тази красо­та на нашия свят в рамките само на една снимка. Красо­тата, изобличена във всички­те малки детайли по всички ъгли на нашия голям свят. Най-вече обичам да прекар­вам времето си с любимите хора. Да изживявам всеки един щастлив миг, както и тъжен. Заедно да се радваме на живота, да се усмихваме, да бъдем щастливи, да оби­чаме. А аз съм щастлива, ко­гато съм с тях.

– Кой е любимият ти пред­мет в училище и с какво те заинтригува?

– Определено за любим предмет бих посочила лите­ратурата, но в същото време и химията. Два предмета в пълно противоположни сфе­ри, но с голямо значение за мен.Предметът литература даде тласък на моето из­растване като един млад пи­сател и даде основите на мо­ето развитие в тази област. От друга страна, предметът химия постави началото на една моя мечта, а именно да следвам медицина и да имам възможността да бъда добър лекар, помагащ на хора в нужда.

– Ти спечели първо място в конкурса „Аз обичам Бъл­гария“. Какво бе нещото, което те накара да участваш в конкурса?

– Това, че спечелих първо място в конкурса „Аз обичам България“, е едно изключи­телно голямо постижение за мен, както като писател, така и като родолюбец. Сил­ната обич, която изпитвам към родината ни, ме накара да участвам в този конкурс. Тази обич, която не би могло да се опише с думи, а един­ствено с помощта на лист и химикал. Исках да покажа на обществото, че родолюб­ци винаги е имало, има и ще има и в бъдеще. Надявам се, че в рамките на своите думи, написани върху белия лист, успях да припомня на съна­родниците си върху каква величествена страна днес крачим. Надявам се, че въз­действах на хората по няка­къв начин чрез написаното от мен есе по темата.

– Разбрахме, че литерату­рата е твое призвание. Виж­даш ли чрез нея света по различен начин?

– Без съмнение литерату­рата е мое призвание. Пи­шейки и четейки преоткри­вам, както себе си, така и света около мен. Откривам красотата, радостта, цвет­ността на живота, но в също­то време и недостатъците, които животът носи със себе си, защото невинаги животът е „розов“, както казват хора­та. Литературата ми помага да гледам на света от стра­на, от която един непишещ и нечетящ човек не би могъл, тъй като оковите на човека в днешно време не му позво­ляват да си отправи път към различното, новото. Докато аз смело и устремено вървя по този път, ръководена от литературата и писането и четенето, които я съпътстват.

– Изпълняваш ли някоя от мечтите си чрез литература­та?

– Литературата въздейст­ва върху моите мечти и в същото време осъществява някои от тях. За момента ли­тературата е моят сътрудник в осъществяването на една моя мечта, а именно някой ден да се превърна в съвре­менен български автор.

– Какъв е проблемът на младото общество? Като че ли четенето на книги не е не­щото, което интригува уче­ниците..

– Проблемът на общество е, че позволява да се дави все повече и повече във во­дите на ограничението, ед­нообразието и сивотата. Го­ляма част от младите хора в днешно време се оставят на полъха на вятъра и му позво­ляват да ги отнесе в различ­ни посоки, а най-често тези посоки водят до тълпата от хора, давеща се от ограни­чеността. Тъжното е, че мла­дите не полагат усилия да се измъкнат от тази тълпа, а напротив.. дори с желание се присъединяват. У хората липсва идеята за промяна, идеята за различното, за интелигентността, дори за добротата. Доволни са от еднообразния си начин на живот и дори не искат да го променят.

Младият човек в днешно време не чете. Книгите за него са нещо маловажно, нещо, което няма никаква ценност, в някои случаи дори досадно. Четенето в наши дни не заинтригува, както ученика, така и по-зрелите от него. Хората предпочи­тат филма пред книгата. Не дават шанс за развитие на въображението си, интели­гентността и като цяло чо­вешките ценности. Дори има хора, които не са прочели нито една книга през живо­та си. Нима това не е тъж­но? За мен се определя като трагично. Радвам се, че аз се отличавам от тълпата с това, че чета, че съм открита към новото, различното, нетипич­ното. А към тези, които четат интервюто сега: Моля ви не бъдете част от хората, които не четат, не бъдете част от процента хора, които дори не са прочели нито една книга през живота си.

– Благодаря за отделеното време!

– Аз също Ви благодаря!