Спечелилата второ място в конкурса „„Аз обичам България“, Божидара Бойчева: Литературата дава възможността да опознаем нови светове!

Стоян ЦВЕТКОВ

Божидара Бойчев е родена на 14 декември, 2003 година. Родом е от с. Копривлен и учи в местното училище, 7. клас. Самата тя споделя, че литературата е нейно призвание. Печели редица конкурси на национално ниво като последната е от конкурса, организиран от „Ротари клуб“, „Аз обичам България“

– Божидара, представи се  на нашите читатели!

– Здравейте, казвам се Божидара Бойчева и съм ученичка в 7-ми клас на ОУ „Никола Й.Вапцаров“, с. Копривлен.

– Какво обичаш да правиш през свободното си време?

– Обичам да рисувам, да се занимавам с фотография, декупаж, квилинг, както и с много други неща, които се творят с ръце. Обичам да чета книги, както и да пиша.

– Кой е любимият ти пред­мет в училище и с какво те заинтригува?

– Най-близко до себе си чувствам литературата. Тя ме интригува с това, че ми дава възможност да опоз­навам нови светове. Всяка книга е като един непознат и неразгадан свят, тя е като една нова планета, на която ти се иска да отидеш, да я разгледаш и опознаеш…

– Ти спечели II място за написване на стихотворе­ние. Как така се реши да участваш в този конкурс? Всички знаем колко трудно се пише лирика!

– В този конкурс всеки участник трябваше да по­каже любовта към Роди­ната, така, както я вижда и чувства през своя поглед. Моето желание в случая бе да напиша стих, в който да изразя как аз обичам моята страна. Чрез стиховете се представя много силно, емо­ционално и въздействащо личното усещане на автора и аз се надявам се, че съм успяла да покажа моето!

– Разбрахме, че литера­турата е твое призвание. Но също така разбрахме, че това не е първата ти награда нали?

– Да, миналата година спе­челих първо място в Нацио­нален литературен конкурс на доста тежка тема, свър­зана със зависимостта към наркотиците. А 2015-та г. бях на второ място в същия конкурс, като и в двете годи­ни участвах с разказ.

– Пожелаваме ти бъдещи успехи!

– Благодаря, успехи и на Вашия вестник!

БЪЛГАРИЯ

(Божидара Бойчева)

Моя малка-голяма България,

уморена от свидно очакване,

със безкръвна сърдечна артерия,

и безсолни сълзи за изплак­ване.

Моя бедна, забравена майко,

почерняла от кал и умиране,

да си тръгнат от тебе е жалко,

да останат- мечти препари­рани.

Щом тръгнат далеч, от теб опростени,

дълго се скитат, смирени се връщат,

свели глави пред гробове бащини,

коленичат доземи и сълзи преглъщат.

Роши пиринският вятър косите,

на синовете ти, верни и чест­ни,

гайди родопски зиме и лете,

пеят молитвени майчини песни.

Нощем Балкана притваря вратата

и пуска през нея да влезе небето,

уморено и сънно поляга тревата,

а някъде в пурпурно тътне морето.

Моя прекрасна и нежна лю­бима,

свила във пазвата пърхаща вяра,

пее в душата ти радост незри­ма,

тънка струна от тъжна кита­ра.

Не унивай, безсмъртна Бъл­гарийо,

моя майка, сестра и любима,

мой пристан със славна история,

моя гордост в епична поема.

С непреклонна любов те обичам,

безусловно, без капка прес­трувка.

Оставам тук, пред теб се заричам,

докрай, до сетната вечна прегръдка.